„ГУРУ“ КУЛТУРАТА

„Ако ти говориш на бог, това е молитва, когато бог ти говори, това е шизофрения“

Откъс от телевизионното предаване „Краен предел“

Сигурно се сещате, че ви бях обещал да ви запознавам с „обитаемите“ от дух острови, на които понякога попадам. Е тази книга е единтакъв остров, но причината да помествам в блога част от нея не е само творческото ми безсилие. Основната причина е, че когато се захванах да я търся в физически вариант по книжарниците разбрах, че каузата е изгубена. Печатно издание вече неможе да се открие, добре че поне е налична в електронен вид. Избрал съм два откъса с които ще ви запозная, но ви препоръчвам да упражните любопитство и да я прочетете в цялостта й (Deusson). И така откъс първи:

„ГУРУ“ КУЛТУРАТА

"...Несъмнено, всички сме били „огрявани“ от аурата на онези индивиди, смятащи себе си за посветени и просветители. Те позират в ашрами, пишат книги, паразитират във форуми, секти, ню-ейдж култове и къде ли още не. И докато истински посветените остават скрити от света, псевдо-духовните земни „еманации“ на божественото манифестират на парада на суетата, знаейки толкова, колкото и вие. Разбира се, трябва да гледаме на тях с подобаващото божествено безразличие и като на част от пъзела и да се опитваме, колкото и да е трудно, да осъзнаем ролята им в нашето израстване. Но нека доколкото е възможно, адекватно и неемоционално да се опитаме да обясним този вирус.

В по-голямата си част тези хора притежават ‘някакво’ познание за света, по-скоро е(к)зотерично отколкото езотерично. С други думи, вие можете да научите от тях толкова, колкото от всяка е(к)зотерична книга. Най-важното нещо, което трябва да запомните винаги, преди да отдадете силата и енергията си някому, е това, че никой, абсолютно никой (и под това се подписвам) не може да ви научи на нищо. Нищо от онова, което ви е необходимо, не се учи. Няма как. Вие вече притежавате есенцията със самото си раждане в човешко тяло. Вие сте самата есенция, съдържаща цялото познание, което някога ще ви е нужно. Това е достатъчен намек за търсене на знанието вътре, не вън от себе си. Езотеричното е дълбоко във вас, но трябва да капитулирате манията си за контрол и всякаква обусловеност: семейно, религиозно, расово или социално програмиране, за да стигнете до него. А докато този момент настъпи, несъмнено ще преминете през стадиите на пробване, грешене и осъзнаване.

Гуруто обикновено е болезнено комплексиран човек с относително развито съзнание, който има нужда от ехо, клакьори, които да отразяват величието му. Нещо като вълшебното огледалце, което му дава очакваните, захаросани отговори, колко е умен и значим. Той е претенциозен, суетен и разглезен от хорското внимание и невежество. Помпозните му доктрини са абсолютно неадекватни и безсмислени в контекста на истинското, реално познание за живота, респективно – Космоса. Когато чуете думата „Гуру“, не си представяйте веднага онзи архаичен образ с оранжева пижама от хинду културата. Той е вече доста по-комплициран, сложен и нетипичен и може да бъде открит почти навсякъде. От пейката пред вашия блок, през форума и фейс-бука, до политическите подиуми и т.н. Сферата му на влияние е доста разширена. Той може да държи политически тиради пред пенсионерките в квартала, но може и да си измисля клиширани псевдоними и да пише „скандални“ книги, в които единственото скандално нещо е неговото невежество. Пример за подобен „скандален“ подход е светлополярният Ван Хелзинг, (не много ярък представител на екзотеричната чалга) и претенциозната му книга „Не пипай тази книга!“. Предполагам, не сте толкова наивни, да си мислите, че той НАИСТИНА не иска да пипате неговата книга?! Нали това някак абортира целта му да я напише! Или сигурно аз не съм в ред. Всеки, който издава книга, иска тя да се пипа, т.е. купува, от колкото може повече читатели. Включително и авторът на книгата, която четете в момента. Това е откровената цел на книгоиздаването. Но негативната кампания има ефект, защото съгласете се, вие... ние... сме доста предсказуеми. Ако ни се каже да не пипаме нещо, това засилва желанието ни да го пипнем.

Авторът разчита именно на тази, очевидно, предсказуема поведенческа програма. Сензацията се продава по-лесно. Книгата се разпространява успешно, но ако я прочетете, няма да научите нищо ново или както се опитват да ви убедят, че „животът ви нямало да е вече същият“... Да, бе, да! Мога да докладвам смело резултатите от личния си експеримент: След прочитането на книгата животът си тече така, както и преди. Нищо в съзнанието ми не е претърпяло растеж или колапс. Поредната книга в рафта и повече тривиални, практически проблеми, че трябва или да изхвърля половината си библиотека или да си купя още рафтове. Резултатът – нищо ново под небето. Всъщност, има смисъл да не пипаш тази книга, ако разумът надделее над любопитството. Не я пипай, защото можеш да пукнеш от клишета и залитания в светлата полярност, кретенски фиксации върху толкова обичаните от екзо-чалгаджиите „деца-индиго“ и какви ли още не бози от конспиративния епос, които така или иначе вече знаем и са много по-добре списани от Дейвид Айк и’сие светла армия рицари на жанра. Пък и Айки поне има чувство за хумор...

Друг „месия“ (духовен профан) се беше заселил в един форум и пишеше дълги словесни безсмислици за вселената, хората и тяхното „неправилно“ поведение. Историята познава хиляди такива примери на постоянни заселници из форумите, тези хора просто живеят там. Имам чувството, че дори са си построили цели градове, с къщички, магазини, кафенета и паркове за разходка. Форумният виртуален свят е един много „истински“ свят... Въпросният „гуру“ беше (очевадно) тенденциозно негативно ориентирана фигура. От този сорт, дето, ако направиш фаталната грешка да им кажеш „здрасти“, ще ти изнесе двучасова лекция, защо не е трябвало да му казваш „здрасти“. След която, вместо да си илюминиран по въпроса, усещаш, че тъповато се почесваш по главата, в пълно недоумение, как точно си си стигнал до там. Той прекарваше „работното си време“ (във форума), обвинявайки поголовно „невежите“ плебеи в духовни престъпления като... неразбиране на неговите „текстове“ примерно, което си е почти абсолютно невежество спрямо Космоса.

Накратко, обвинението срещу опонентите му се синтезираше в едно – че не са като него. Това „като него“, разбира се, беше пълна енигма, тъй като никога не ставаше ясно, какво по-точно е той. (Освен, в действителния живот, безработен компютърен нек’ъв) „Гуруто“ се ангажираше в нескончаеми спорове (най-често със самия себе си), дебатирайки, как не трябвало да се мисли, диша и живее. А, ако някой дръзваше да изрази мнение, той излизаше с 19 страници вкиснала е(к)зотерична боза, защо това мнение (щом не е неговото) няма как да е адекватно. Около него кръжаха типичните мини-рояци от комплексари, имащи нужда от олтар. А той нарцистично ги използваше за огледало и ехо: Колко съм умен и духовен.... Колко си умен и духовен... Съм... сиии...

Обикновено зачитайки негови текстове, някъде към втория ред очите ми се кръстосваха и главата ми започваше леко да пуши. Изглежда той не беше наясно с концепцията, че освен използването на думи, много думи, (ама наистина много думи!) те трябва и да бъдат подредени в смислов ред и да изразяват някаква концепция или поне идея, каквато и да е. (Явно „Малкият принц“го бе подминал) Там нямаше идея, а словесна диария... Освен това, той предварително правеше комплексарските уговорки, че ако читателите не притежават съответното ниво на „абстрактно мислене“, не биха го разбрали. Един вид, ако се опитаме да прочетем негов текст и не разберем, ние сме тъпите. Има си хас да е той! Все пак трябва да благодаря на човека, който поддържаше сайта, за чудесната изследователска възможност, която ми бе предоставена.

Що е то абстрактното мислене? Планина, която можеш да изкачиш? И има връх? И нива до върха? Смехотворни безсмислици! Абстрактното затова е абстрактно, защото нито можеш да го дефинираш, нито да го степенуваш, най-малко пък да изкачиш. Абстрактното мислене не се побира в ограниченията на конвенционалното, а още по-малко в нечие ограничено индивидуално мнение, дефиниращо себе си като абстрактно. Никакви степени, високи или ниски не могат да го обяснят, „подредят“ или „картотекират“. Абстрактното мислене няма стандарти, та да може всеки псевдо-месия да ни предупреждава, че ако не притежаваме съответното „ниво на абстрактност“, едва ли бихме разбрали неговите „абстрактни“ блудкавежи. Абстрактното мислене е философстване. А философията е нещо, което, ако се ограничи – умира. Следователно е вечно променящата се свобода на всеки ум да въобразява невъобразимото. Философията не е мъдрост, тя е един от пътищата, които никога не водят до мъдрост.

Аз не изпитвам нужда да помъдрявам. Помъдрелият е постигнал целта си. Духът е кристализирал в клишето на псевдо-мъдрец и оттам – накъде? Когато си изкачил планината, единственото, което ти остава, е да слезеш надолу. Аз нямам цел, претенции, нито желание да ограничавам философията и да я фрагментирам на дисциплини. Също ми е доста скучно с какво се занимава онова, което се е облякло с термина „философия“ като с роба и парадира из кулоарите на научните институции. По простата причина, че лично за мен философията не е наука или дисциплина, а свобода, с която моят дух безсрамно се самозадоволява. Аз нямам нужда от позволението или напътствието на професори, учители и гурута, за да мога да философствам над абстрактни идеи.

Свободният дух не се нуждае от уговорки. Само комплексар, съмняващ се в яснотата на собствените си думи, има нужда от тази уговорка, която е по-скоро лична застраховка за самия него, че ако някой не го разбере, значи „неразбиращият“ не е достатъчно интелигентен. Освен очевидната демонстрация на невежество, това намеква и за силен комплекс за малоценност... Дали Тургенев или Капоти са подписвали подобни застрахователни полици? Автор, който е убеден в своето послание, никога не се интересува кой и как би го разбрал. Той пише това, което мисли и го предлага на аудиторията без излишни церемонии. Самото разбиране е винаги индивидуален, строго интимен процес, който се отнася само за читателя и не засяга автора на никоя книга. Какво става в пределите на моята душа, е забранен домейн за външни фактори. Това е любовен акт без свидетели и съдии. Не е пийп-шоу.

Други ярки представители на гурувщината са политиците. О, не са ли те най-предсказуемите, неадекватни, безобразни посерковци, които като невъзпитаното кутре се изсират на килима и после гледат тъпо? Не са ли те онези публични, духовни профани и лакеи, анимирани от задкулисни сили? Тия, на които доброволно отдавате енергията си и суверенната си свобода, за да ви отвръщат с антихуманни закони и правила, да потъпкват постоянно фундаменталните ви човешки права... и извършват масов геноцид над вас. Мазохизъм – парекселанс! Не знам какво още не е казано за политиците, нещо ново, с което да открия Америка или поне топлата вода, освен отново да ви извикам от унеса, в който се намирате, вие, зомбираните социални роботи, които на всеки четири години, ритуално се скупчвате около урните, като пчелички около майката-царица, за да се продадете безплатно... За толкова години участие в този цирк, кога бяхте доволни от политиците, които сте избрали? Кога те изпълниха обещанията си и не ви излъгаха? Кога работиха за вас, вместо за задкулисните играчи? Никога. Е и какво от това, нали затова играта е игра. Вие продължавате да участвате в пародията наречена „избори“ и не можете – не – не искате да излезете от омагьосания кръг.

Трансферът на енергия в политиката е чудовищен. Отдавате силата и свободата си на вампирите, а те я абсорбират и така съществуват. Всичко се случва, само защото позволявате то да се случи. Кретени като Буш не са виновни за свободата, която сте им дали. Вие сте отговорни! Обичам да заменям думата „вина“ с „отговорност“. Много по-ясно дава представа за това, кой точно върши действието. И какво излиза: че извършителят на всичко сте вие, избиращите, отдаващите енергия. Не е виновен този, който яде баницата, а онзи, който му я поднася на тепсия, нали? Толкова е просто. Оправдания винаги се намират, когато не можете сами да поемете отговорност. Типично за мекотелите.

Затова са гурутата, лидерите, политиците, за да поемат тежестта на онази част от живота ви (по-голямата), за която сте неспособни да поемете отговорност. Да си изберем да следваме някой, че после да има кой да плюем, когато илюзиите ни не се материализират – не е ли толкова типично човешко? Не сме поели отговорност, ма и не поемаме вината. Те са виновни за всичко! А ние сме „жертвите“... Безгръбначно или що?

Гуруто, като силно комплексиран и себе-недостатъчен, прави всичко възможно и невъзможно да привлече вниманието към „вездесъщата“ си особа, жонглирайки, при това неумело, с плоски клишета. И така подмята кокалите на духовно изгладнелите песове. И когато прохождащият дух има потребност, захапва здраво кокала, мислейки, че той ще го засити. Кокалът си е кокал, ще глозгате, ще ръфате, ще си го подхвърляте едни на други, ще се джафкате и пак ще сте гладни и смисълът на тоя глад е именно в това: чакането на някой от някъде да ви подхвърли нов кокал. Всеки нов кокал несъмнено ще има нова, мамеща миризма, ще мирише на месо, но ще е кокал и никога няма да утолява глада ви. Целият процес може да се определеи като обмен на енергии... Вие давате, някой черпи от вас.

Не бъдете толкова наивни и предсказуеми! Енергийният вампиризъм процъфтява от подобно предсказуемо поведение. Всеки, който иска да се зарежда от вашата енергия, ще ви подхвърля духовни залъгалки. Но и това е част от играта и ако сте решили да играете ролята на жертва, моля, не ми обръщайте внимание. Аз само... си чопля ноктите и дрънкам глупости, както във вица за Зайо Байо и Лъва. (Навсякъде из гората Зайо Байо раздувал, че е по-силен от Лъва и може да го спука от бой. Новината се разнесла и достигнала до ушите на Царя. Той привикал заека и го попитал: – А, бе, заек, ти к’ви си ги дрънкал?... – А, – махнал небрежно с ръка Зайо, – не ми обръщай внимание... аз само...)

Играчите, които ще се опитват да ви пробутват невалидните си идеи, ще го правят в стил „опит за събуждане“, „провокация“, един вид – ще играят ролята на „асистенти“ във вашето просветление. Як булшит! Спасители, лектори, гурута, лидери... Нямате нужда нито да се „събуждате“, нито да си променяте мисленето или стила на живот. Някъде, вътре в нас, настъпва моментът и за всеки конкретен индивид това е неговата лична мистерия. Всички подобни промени са винаги вътрешни и са резултат на духовна еволюция. Тоест, настъпват когато му дойде времето. Дотогава подобни „асистенти“ ще онанират безкрайно с вашите емоции, невежество, наивност и предсказуемост. Те имат нужда да го правят, защото са несигурни в себе си комплексари и ще се включват във вас като в бензинова колонка, всеки път, когато имат нужда да „заредят“. Но ако искате да сте енерго-снабдител, моля, не ми обръщайте внимание! И аз като Зайо Байо...

Нека не ви плашат укорителни клишета като „закостенелия ви живот“, „заспалата ви същност“ и подобен жаргон от съответния фолклор. Благодаря за предупреждението за надвиснала над мен „заплаха“! Моят закостенял живот си е мой! Обърни внимание на своя скучен живот! Остави живота ми намира, да си го живея по уникалния за мен начин. Ако не можеш да живееш моя живот, значи не можеш да ми даваш съвети за него. Нямай грижа за мен. Когато някой започне да намира твърде много кусури в живота на другите, това е ясен знак, че неговият собствен живот е безкрайно вял и скучен. Време е да се обърне навътре, не навън. ..."

ВЪТРЕШЕН КОСМОС ... или сбогом на маските

Юлиана Дончева

(Познайте колко "много" се учудих, че има повече от един човек с това име. бел. Deusson)