Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2019 19:36 - ПЪЛНО РАЗКРИТИЕ 45
Автор: deusson Категория: Други   
Прочетен: 969 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 27.07.2019 22:21


 Да промениш посоката, т.е. да промениш света. Кой не е помислял за това, та дори само в един безкрайно кратък миг? Всеки? Е, почти. Има такива, на които им е генетично заложено да различават правилното от грешното или поне да разпознаят невъзможното още преди да го срещнат с голите си слаби гърди и упорита глава.

Посоката е отгоре надолу, от самите небеса до към два метра под земята. Това обикновеният човек го разбира по трудния начин, чрез метода проба-грешка, но винаги съпътстван от разочарования и увеличаващи се дози болка. Повечето се отказват рано, както дете открило невидимата сила криеща се в контакта на стената. Други мазохистично повтарят отново, защото им е харесало да ги боли или са решили да докажат себе си, най-вече заради собствените си заблуди и болестотворни гордост или малоценност.

И така, хора всякакви, примери безкрайно много. Тук обаче става дума за изключенията, за малкото излезли отвъд правилото, с което са решили да не се съобразят. Видели са посоката на йерархията като вектор отгоре-надолу и в известен смисъл са тръгнали срещу течението, бавно, но осъзнато.

Някой за пръв път им е казал, че на тяхното „долу“ съответства друго тяхно „горе“ и те са решили да проверят. Без борба със себе си или с другите, без революции, в които винаги се оказва, че „революционните маси“ са пионки в игра на шах, както и коня, офицера, че и царицата и царя.

Да си поемем дъх, това за революциите е известно на всички, но повечето гледат на тях само в исторически план, затова винаги се намират такива, които обещават, че под тяхното знаме, борбата ще успее на пук на историята и разбира се в името на „безпристрастната“ им справедливост. Под малките им байрачета се събират хора, наричащи себе си с най-различни имена и в името на най-различни справедливи каузи. Явно тук разковничето е „справедливостта“, защото всички под знамената я дефинират различно и тя се изражда в мъст, възмездие или в най-разпространеното: подобряване на материалния статус, разбирай печалба. Ха, никого ли не изненадах? Ами, такъв е света, нищо ново под слънцето.

Сега за тези, които бъхтят срещу течението. Те нямат по два чифта от нищо, което останалите имаме по един. Съвсем обикновени са, дори трудно се различават от неопитното око. Вече споменах, те са осъзнати. Изборите, които правят не са жертва на ситуацията, нито са „пост фактум“. Това последното изглежда е трудно за разбиране, затова ще се опитам да обясня с някой и друг пример.

Ако искате да постигнете нещо, но не искате целта, която преследвате да се знае от тези, които биха могли да ѝ попречат, вие какво правите? Ами преследвате си целта докато в един момент я реализирате. Тогава започвате да работите за съществуванието ѝ. Казвате си : колко би било полезно хората да разберат, че това им е необходимо и ще им струва само леко неудобство. Не е ли ясен примера? Тогава това: Поставяте камери на всяка стряха и на всеки ъгъл, като казвате, че това ще направи света по защитен и живота по-сигурен.

 Разбира се не забравяте да споменете, че това не е панацея и няма да разреши всички проблеми със сигурността и защитата, защото хората имат право да искат повече защита и повече сигурност. След като сте разголили душата на всяка жива твар и можете да следите всяко нейно движение, тогава идва ред да получите разрешението да го направите, но понеже хората са искали да са защитени и сигурни, вече няма никакъв проблем. Те ще намерят начин сами да поискат камерите, а вие предвидливо ще сте ги поставили, макар и без разрешение. Ако никой не пита „защо“, няма нужда да се притеснявате.

В обобщение: Подпалвате малки „ситуации“, според които хората вземат решения по силата на инерцията и ви упрекват, че не вземате мерки, после вземате необходимите мерки и решавате проблема на хората, като задействате собствения си план, за който получавате разрешение „пост фактум“. Пито-платено. Вие пиете, те пък плащат.

Лични данни. Даже звучи, някак мръснишки. След като пред която и да е институция сте длъжни да предоставяте „личните“ си данни и сте „помолени“ да подпишете декларация за съгласието си, какво им е личното на вашите данни. Добре, че има закон за защита на личните данни иначе кой знае как биха могли да злоупотребят с тях. Когато си допуснал да предадеш личното за всеобщо ползване иди доказвай, че нямаш сестра или пък, че си личност. Но както се казва: Хората имат право да знаят! Имат право и на лични данни по закон, но са ги загубили безвъзвратно и няма закон, който да им ги върне. Някой незаконно им ги е отнел и може да прави с тях каквото поиска. Пито… кой плаща?

Като няма смисъл от закони, от революции, тогава какво ни остава? Молитва? Да се помолим, обаче как при толкова различни богове? Вярно, твоят бог е истинския бог, но винаги изниква въпроса, онези с другите богове, врагове ли са на твоя бог? Затова дай да се изхитрим и да не създаваме проблеми, нито на себе си, нито на останалите. Нека се молим на Вселената, тя вижда всичко, огромна е и организирана, а с това и непознаваема, което е приоритет на всеки уважаващ себе си бог. Резултатите обаче и тук са някак незадоволителни, твърде бавни и все са обвързани с нас, ту сме не дотам добри, помислите ни все намират начин да ни предадат, да не говорим за желанията си, в които прекрачваме даже и собствените си граници. Излиза, че и Вселената винаги ще намери повод да ни откаже. Защо, какво не му е наред на този човешки свят?

Ето какво – посоката е отгоре-надолу. От Вселената към теб, от небето към земята. И трябва да тръгнеш срещу течението. Да разбереш, че ти си вселена. Колко е просто като го пиша, а колко много да им завидиш на онези, които го правят.




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: deusson
Категория: Други
Прочетен: 94009
Постинги: 73
Коментари: 12
Гласове: 49
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031