Прочетен: 2213 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2018 17:56
Роботите не плетът кошници. Това е нерационално. За ябълките обаче, това е най-разумното нещо направено от човека, защото те обожават да се кипрят в кошници и да изглеждат добре. Тях ги снимат и им се радват, казват им колко хубаво изглеждат. Изобщо в кошница се живее прекрасно, ухаеш си самодоволно и руменееш ако ти е такъв сорта. Стоиш си там и си решаваш кого да избереш – хората или роботите. Хората плетът кошници, но пък роботите не ядът ябълки. Хората ще те оценят, но пък роботите нямат предпочитания, не биха отхвърлили никого. Колко щеше да е хубаво, хората да не ядяха ябълки. Сега щяха да са в Рая и да плетът кошници… като роботи. Завинаги…
Прекалено хубаво, за да е истина.
Завинаги е наистина много дълго време. То продължава чак до края, но от друга страна, това доказва, че безкрайността е по-продължителна от жалкото „Завинаги”. Ако ще губиш всичко, за предпочитане е да е завинаги, отколкото да губиш безкрайно. Логично, но безумно и почти безсмислено, освен ако не го погледнем от позитивната му страна. Страха от загубата на „всичко” е най-големия кошмар на Страха. Това за страхът е смъртният му час. Загубиш ли всичко - умира страха.
Е, оттам насетне става възможно да придобиеш всичко, което пожелаеш, защото единствената преграда е паднала. Стената на страха. Хоризонта зад нея го е имало винаги, но сега е станал безкраен. Учудващо е как тази безкрайност само под влиянието на страха е кондензирала до безличното „завинаги” в умовете ни.
Дъската Уиджа - не правете това в къщи !...
Нови "велики" изповеди на Наде...