„… На света има кретени, дебили, глупаци и луди."

"Махалото на Фуко" - Умберто Еко

Цитирам тази весела история от известната книга, защото според мен всеки би се забавлявал, четейки разговора между двамата герои и би се огледал за себе си, както и в хората наоколо.

Разбира се всичко може да се сведе до това, на какво разстояние от теб се намира хоризонта. В близкия хоризонт нещата изглеждат много по-ясни и еднозначни, но никой не иска да се ограничава с близък хоризонт, нали? Е, ако случайно сте се изкачвали в планината и сте виждали хоризонта да се губи в безкрая, тогава сигурно и лесните отговори на непосредствения хоризонт няма да ви удовлетворят. Колкото и неуморно всички медии да разказват едни и същи новини, макар и с различни гласове, както и с претенцията за различна гледна точка, това няма да ви подведе и обърка, защото те са отговори от близкия хоризонт. Даже може да ви се стори, че тези глашатаи сърфиращи по гребена на новините и задаващи пулса на въпросите от деня, някак скриват далечния простор и се стремят да ви отнемат перспективата на действителните събития.

Манипулация, прикриване и тънко изпредени лъжи. Как да се проврем през пелената разстлана пред погледа ни, за да разберем къде всъщност се намираме и в какво ни карат да повярваме?

Ако искаме да открием зрънцето истина в купчината лъжи, с която ни заливат от всички възможни източници на информация, то трябва задължително да НЕ сме лековерни. Непременно трябва да се търси и друг източник, колкото и привързани да сме към този, „на когото най-много вярваме“. След като кръстосаме няколко разнородни източника и гледни точки, тогава е нужно да прекараме отново наученото през собствените си разум, сетива и чувства. Чувството за истинност, което ще открием в себе си, трябва да се търси и предизвиква, то трябва да се държи постоянно будно, за да не залинява и да ни подвежда, като започне да посочва най-вероятния отговор, вместо – верния. Така че да бъдем будни и да се доверяваме на вътрешното си усещане, като последна инстанция. Щом научим нещо ново, трябва да имаме смелостта да се откажем от предишните си позиции и дадем път на нови, изградени върху вече променилото се познание.

За много хора промяната на светогледа им би породило шок, който те никога не биха си позволили и затова с цената на всичко отстояват позиции, в които и децата не вярват. Просто не биха признали дори пред себе си, че са били лъгани и още по-малко, че са повярвали на лъжи.

Точно на това честолюбие разчитат тези, които фабрикуват илюзорните фундаменти, на които ни карат да градим съществуването си. Овладели до съвършенство магията „разделяй и владей“, те ловко подвеждат стадото роботизирани маси да въртят колелото на воденицата им за собствените си задкулисни цели, като при това предпоставят вземането на решението за случващото се, на същите тези маси.

Така всичко, което са планирали се случва с всеобща благословия и съгласие придобити чрез методи включващи изфабрикувани събития и драматично изкривяване на факти. След което, да виждаш по-далеч от носа си, би могло да се приеме за революционно и дръзко действие, какво да говорим, ако задаваш въпроси или още по-лошо – отговаряш на въпросите по различен от приетия (правилния) начин.

 Все пак това състояние на нещата няма как да трае вечно. Има два пътя за развръзка, единия е плановете на задкулисните кукловоди да се осъществят и те повече да нямат нужда от толкова много роботи, които се нуждаят от изхранване (поддръжка). Другият вариант е, да проникнем дълбоко зад паяжината от машинации и лъжи и отнемем доверието придобито по измамен начин, като за целта сме готови за цялата картина, а не само за поносимите части от нея.

Ако лъжата се е разраствала капка по капка, то истината има нужда от целостта си, за да спре жертването на живот след живот и поколение след поколение.

Изберем ли втория вариант, добре ще е да си дадем сметка за това какво всъщност представлява човечеството като цяло и след като проумеем и приемем, че сме част от това цяло, тогава да погледнем и тези край нас. Само с тази уговорка няма пак да ни упрекнат, че вадим сламката от окото на ближния си. Не, този път ще извадим и гредата от собственото си око, без значение на чия глава се намира. А тогава ще може и на ослепелите да се подаде ръка.

Първо обаче да видим двете основни групи роботи, които въртят колелото на мелницата. Най-условно съм ги нарекъл – мързеливи скептици и неуморни наивници. Първите са научили урока: ако искаш да те смятат за умен изглеждай скептик. Те са същите глупаци, които „роботстват“ в безкрайния кръг на ежедневието, но са спечелили сред обкръжението си ореола на „съмняващият се човек“, който разбира се минава за умен, защото не допуска съмненията му да се подлагат на изпитание, в което трябва да се доказват. Неговите съмнения са си „неговото лично пространство“, където той удобно си мързелува и „знае всичко за всяко едно нищо“. Понеже щом изглеждаш така както искаш, тогава не е нужно да знаеш каквото и да било. Мързеливият скептик си е просто един самодоволен глупак.

Е, стига толкова за него, по-интересен ми е другия вид.

Неуморния наивник. Тези изпълнени с енергия блуждаещи електрони са живеца на повтарящото се ежедневие. За тях няма почивка, нито тайни, камо ли изненади. Те ще ти цитират официалните новини без остатък и по всяко време. Никога не се уморяват да доказват, колко е случаен живота и като форма, и като смисъл. Винаги са готови да те засипят с цитати на авторитетите на деня и века, както и да ти издекламират списък с имената на „най-влиятелните” хора за момента, които по някаква странна причина в по-голямата си част се оказват артисти, поп звезди или спортисти. Тези хора са свръх информирани и раздават познанието си от сърце, а когато се наложи и насила. Обикновено те искат да направят всеки попаднал в полезрението им съпричастен с предизвикателствата на деня. Понеже плуват в информационния поток, техния живот е изпълнен със случващи им се събития, които разбира се са въпрос на късмет или карма. Всичко е интересно и безкрайно важно, нищо че повечето от новините са остарели с години, те пак са навременни и имат нужда от вниманието им.

Вдигат винаги много шум край себе си, защото единственото, от което се страхуват е тишината, в която биха чули собствените си мисли. Е тогава става наистина страшно, защото е трудно да се намери верния цитат, с който да се спасят от въпросите изплували незнайно откъде, в иначе обширното празно пространство на черепната им кухина.

Ако обаче не ви се нрави да се откривате в една от посочените групи, тогава намерете смелост да потърсите в себе си незададените въпроси и недопусканите отговори. Въпросът и отговорът не са кокошката и яйцето, колкото и сходно да звучат двете групи. За разлика от кокошата дилема, въпросът и отговорът съществуват едновременно. Още по-важно е да открием, че те винаги са били в нас и единствено чакат да сме готови за тях. Разберем ли, че притежаваме това богатство и то не може да ни бъде отнето, можем смело да погледнем във възможно най-далечния хоризонт.

 За себе си съм открил, че познаеш ли веднъж океана, никога няма да го объркаш с море, езеро или кална локва. С други думи – няма да наречеш нагона любов. Няма нищо лошо ако поискаш като дете да си цопаш в локвите след дъжда, нито да си доставиш удоволствие с нещо, което не променя света, въпросът е да не изпадаш в заблуди за значимостта и стойностите на действията си. Ако не е станало ясно искам да кажа, че трябва да сме отговорни за мислите, действията и желанията си. Те са инструментите, които променят света. Будното състояние, макар и трудно постижимо след столетия на унес и носене по течението е целта, която всеки трябва да гони пред себе си.