Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2016 16:32 - ПЪЛНО РАЗКРИТИЕ 30
Автор: deusson Категория: Други   
Прочетен: 964 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 16.09.2016 16:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   

“Моята машина няма да има нито крила, нито гориво. Щом я видите ще си помислите, че това не е летящ апарат, (защото видимо не прилича на такъв). И въпреки всичко ще може да се движи във въздуха, в която и да е посока с перфектна сигурност…” Никола Тесла – 15 октомври 1911 г.

Остава да кажем - “не може да бъде”. За синдрома “Не може да бъде” -  ваксина няма. Той предизвиква спонтанна апатия и в следствие на нея – масова амнезия. 

Има два основни типа хора – едните вярват само на вестника, а другите на нищо не вярват. И двата споменати типа носят един и същи етикет “Тип рационален – произведен да служи”.

Луд умора няма! Енергията на глупостта и невежеството обаче не се побират в никакви обобщения. Случват се ужасни неща по целия свят, но ние не се уморяваме да повтаряме “това не може да бъде”, “това няма да се случи и на мен”. Откъде тази увереност? Или това е само заклинание, което се надяваме да ни предпази? Прилича ми на ситуацията, в която пешеходеца гледа в обратна посока на тази, от която се приближава автомобила по пътя и сякаш нашия пешеходец заклинава “аз не те гледам, значи не можеш да ме блъснеш”!

Е, апатията ще изтрие петното върху асфалта от срещата на заклинателя с автомобила. Освен ако не прочетем във вестника, че въпросното превозно средство е било управлявано от терорист, който нарочно си е повредил спирачките… например!

Тогава нашия рационален тип се включва в режим “служа”. Вече е готов и задействан. В едната ръка носи плакат – “забранете заклинанията”, а в другата – “не давайте шофьорски книжки на терористи”. И докато той си манифестира протеста покрай съзнанието му преминават поредните глобални разкрития за корупция от невъобразим мащаб или масов геноцид породен от преднамерено нехайство. Такива неща просто се случват, те са част от несправедливостта на света.  

Индивида стартиран в режим “служение” е зает с други неща. Той все се бори за един “по-добър свят”, но е приел несправедливостта на този за даденост. Аксиома, която не се нуждае от доказване, разбирай внимание. Някой му е втълпил, че неговите сили са нищожни и той може да прави промени само за малките неща – петната на пътя. 

“Единствен Бог е справедлив” и “молитвата не е заклинание” с тези две истини под мишница се живее по-лесно, по-предсказуемо. Всичко което противоречи на това, което пише във вестника, дори да изглежда прекрасно или пък страховито се игнорира и после удавя в масовата амнезия. 

За нашия тип има две опори, които му служат за да бъде живота му сигурен и подреден. 

Едната е науката, която ще създаде машина или формула нужна да успокои и най-неспокойни ум. Според него науката служи на самия него и прави живота му поносим, защото повече от поносим няма как да се направи. Потокът на информация е еднопосочен – отгоре надолу. Не можеш да питаш какво прави науката за теб, първо защото нямаш нужната компетентност и второ, защото не се прави така. Има си правила, които трябва да научиш (с това се започва) и спазваш (с това се свършва). Каквото трябва да знаеш ще го напишат във вестника. Ако нещо не го пише в него, то не се е случило. И накрая, ако нещо искат да скрият от теб, просто няма да го публикуват. Вестниците имат една специална магия – те могат да игнорират всяко събитие или факт. По този начин ще ти спестят всякакъв вид неудобства и тревоги. Знанието е прехвалено, спокойствието е по-важно. 

 Другата опора му е религията, която се грижи за духа на нашия тип. Тя постоянно му напомня задълженията и заповедите, които трябва да следва, но се грижи за неговото спасяване, като е приела тежестта да тълкува “словото Му”. Също така единствено нейната църква го пази от злите противници на неговия бог. Спасението те дебне зад всеки ъгъл.

За да не пропуснем тези, които не четат вестника или са се определили като атеисти, трябва да кажем, че и науката и религията мислят за тях с присъщите им всеотдайност и безкористност. Това даже не е нужно да го пише във вестника, то по-скоро се съдържа в заглавието му, тоест в идеята за предназначението му.

Задействан веднъж “рационалният тип” не се нуждае от себепознание, не се себе определя, изобщо не прави нищо, което започва със “себе-”, защото той е щастлив с предназначението си. Доволен е с наученото, горд с постигнатото и победител в съревнованието с другите като него. При него нещата (добри или лоши) се получават с лекота – те просто му се случват! И всичкото това  “служене” е, той накрая да послужи на една по-висша цел, скрита там някъде току след хоризонта. Щастлив е, че религията му я разкрива, а науката я доказва, за да може той да е всеотдаен и всеотдаден през времето на съществуването си.

Има обаче и съвсем различен вид хора, които правят света да се случва. Те не празнуват, когато са придобили някаква необходимост за ежедневието си. Макар да се радват на дребните неща, те по-скоро им отдават значение в общото си разбиране за света, а радостта са превърнали в разменна монета. При все, че не са самодостатъчни, те не търсят себеподобни, с които единствено да общуват, защото не се страхуват от различните. Различията за тях са красотата на безграничния потенциал, от който е част всичко заобикалящо ги.

Те нямат религия, защото не биха затворили вярата си между корици, но биха се чувствали “себе си” потопени във всяка една религия без да се разтворят от нея. Те преборват лесно страховете си, защото знаят, че не са телата си, а само ги обитават. Не е нужно да се примиряват с догми и предразсъдъци, защото никога не приемат знанието без да го поставят на изпитание и прокарат през собствените си разум, сетива и чувства. Не се лутат заслепени от ярките светлини на света, защото знаят, че самите те са светлина.

Приемат с усмивка диагнозата “луди”, защото ги забавлява това, че света около тях се е провъзгласил за “нормален”. В щастието си постигат винаги умножен резултат, защото когато направят някого щастлив прибавят и неговото щастие към своето. И както са ми казали: щастието е смисъл и цел на тяхното съществуване.

Щастието е състояние на духа. То не е чувство, не е обект, нито достижение, с което да се гордеем. Напротив гордостта е преграда, а духът живее отвъд всички стени.

Никой не пожелава: “Почувствай се щастлив!”, пожеланието е “Бъди щастлив!”. Чувството е мимолетно и в корена си реакция към или срещу външен фактор (активатор). В същността си е автоматично. 






Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: deusson
Категория: Други
Прочетен: 94012
Постинги: 73
Коментари: 12
Гласове: 49
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031