Магията на този триелементен модел отваря врата към  разкриване на тайните на Универса.  Модел, който ако не друго, поне ни дава представа за система извън познатата ни бинарна. Това би било много полезно в свят, където двоичният модел е дълбоко закотвен във всички области на живота и разбирането ни за него като цяло.

Тук определено полярното приемане на реалността представлява монета с две лица, които са отделени в своите ареали. За равновесието между тях е необходимо да се държат разделени, което от друга страна не е възможно, понеже заедно те представляват познатото ни цяло. С други думи – без коя да е страна цялото няма да е цяло. Друго важно и всеизвестно за този модел е, че те взаимно се отричат на функционално ниво. Те са теза и антитеза. Всеки полюс предопределя другия и задължително съдържа част от него, а понякога е просто огледален образ. Този антагонистичен модел, заради простотата си е лесно приеман на ниско ментално ниво, защото на пръв поглед е способен да обясни всичко.  Нужно е само да приемем, че конфликтите са неизбежни и да се примирим с това. Остава ни да се приспособим и да си живеем в един комфортно предвидим свят. Живота в непрестанен конфликт ни задължава да изберем страна. Все още е рано да зададем въпроса – „Така ли е, длъжни ли сме?”, защото, както уточних, става дума за разбиране само на елементарно ментално ниво.

И така, да караме под ред. Когато този модел е заложен в основите на дадена система, той гарантира за себе си едно продължително съществуване и както се вижда от познатата ни история, оцелява чрез себе утвърждаване в общото съзнание.

Начините за това дълбоко вкореняване в нашето съзнание са невъобразимо много и не са тема на настоящото „писание”.  Само ще отбележа, че за да се получи е нужно да се манипулират фактите и от там произтичащите изводи.

Камък, ножица, хартия – РОШАМБО.

Листа задушава камъка, камъка изхабява ножицата, а ножицата реже хартията. Три елемента, всеки от които е по-слаб от един и по-силен от друг в тройката. Представлявайки едно цяло, тези три елемента са еталон за равнопоставеност и равновесие. Хронологично играта е стара като света. Обикновено тя се използва, за да се изтегли жребий, но в същността си е също жребий, заради непредвидимостта на резултата. Което от друга страна е една от причините да оцелее през времето. Естествено много от посветените в мисленето читатели ще оспорят тази „непредвидимост”, но пак да напомня ограничаваме се само до базисно ментално ниво, нищо повече от наблюдение наричано - „на пръв поглед”. Така че за намесата на квантово ниво в резултата ще говорим по-нататък, ако изобщо стане нужно. Засега ще караме последователно : отдолу – нагоре, от виждането към съзерцанието.

Една от причините трите елемента на РОШАМБО да са в равновесие е, че те не могат да се степенуват. Не се подреждат по вертикала. Има „ПО-!”, но няма „НАЙ-!”. По-правилно би било да ги визуализираме като равностранен триъгълник, който виси в пространството в хоризонтално положение и се върти около центъра си, зареден чрез взаимодействието  на елементите, от които е съставен. Самото въртене е предизвикано от бинарните връзки между отделните елементи, които се уравновесяват, понеже всеки елемент участва в две взаимодействия едновременно, което по нашият аршин са сили на привличане и отблъскване. За онези, за които съществуват само тези две сили ще припомня, че обектите, които най-силно се отблъскват създават и най-големите взривове помежду си, което, макар да изглежда парадокс сме приели за най-нормалното нещо. Това го споменах само за да си поемем дъх и да си припомним, че в най-очевидните неща и отношения се крият отговорите на фундаменталните закономерности и загадки. С други думи, ако търсим най-малкия множител и опростим наглед сложни проблеми ще стигнем до същността и първопричината за дадения проблем или задача. От тук до всички отговори трябва да се направи само една крачка (колко било лесно!). Разбира се може да не съм прав и споменатия по-горе взрив да е само светлина, на която потъналото в заблуди съзнание придава апокалиптичен образ. Заблудите обаче могат да бъдат просто въпроси по пътя към познанието. Както и да е. Всяко съзерцание на бездната има нужда от малко художествена украса, за да не ни погълне въпросната черна дупка. Красотата на това триединство се крие във факта, че  за постигане на равновесие не е нужно да се жертва позиция, фигура или нещо друго. Намирам за красиво и вдъхновяващо, че тук движението е свързано с равновесието на модела, докато при полярните модели единствено покоят ги държи в равновесие. Там всяко движение би разрушило равновесието. Всяко действие на коя да е полярност ще предизвика ответно действие и нарушаване на покоя. Иначе казано стигнахме до третия закон на Нютон – „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие”.

Да-а, ако търсиш равновесие в полярния свят – не мърдаш и не дишаш. Всичко останало е противодействие на ответната страна – борба на противоположностите. Купон без край! Бягаш, защото те гонят и гониш, понеже бягат… Разбира се да не изглеждаш елементарно като кучето на Павлов се налага да оцветиш полярностите с някой „цветни” прилагателни: тъмни – светли, добри – лоши и т.н. Естествено твоето място в отбора на добрите се подразбира. С думи прости: от теб се иска да си знаеш мястото и да наизустиш предадената ти история за безкрайната война на „добрите” срещу лошите, както и да познаваш и благоговееш пред портретите на героите. Когато станеш свидетел на смяна на портретите започваш да живееш в „ПРЕХОД”, но това е друга съвсем различна тема. Ако се изхитриш и започнеш да задаваш въпроси от сорта на този: „какво са направили тези герои?”, тогава може би ще стигнеш до извода, че техния принос се заключава в това, ти сега да стъпваш в стъпките им, да ги повтаряш и да водиш войните им. Този модел е познат на всеки от нас, но неминуемо възниква въпроса за неговото управление и контрол. Колкото и убедително да ни доказват, че лошите неща ни се случват АБСОЛЮТНО случайно и няма зъл умисъл, дори и най-праволинейните умове започват да осъзнават наличието на закономерност в събитията от историята и настоящото време. А когато има закономерност, няма как събитията да са рожба на лош късмет при завъртането на „колелото на съдбата”. Просто няма как.

Оттук нататък тримерните модели изникват навсякъде около нас, само трябва да фокусираш поглед. Откриваш ги, където най-малко очакваш и както след кратко разсъждение се оказва те винаги са си били. Понякога е нужно съвсем малко усилие, като това да изключиш телевизора или някоя друга зависимост, от която си обладан. Тогава започваш да виждаш „светите троици” – РОШАМБО.

ПЛАН – Сценарий – действие

Проблем – реакция – решение

Грях – вина – прошка

Наука – религия – изкуство

Ум – тяло – дух и т.н.

Всеки може да си добави проявления на триелементни модели. Нека пак споменем общите им черти и свойства – те са част от едно цяло, тяхното равновесие не е покой, а инспирира движение или ако предпочитате – развитие. Тези модели съдържат в себе си полярни зависимости (стана дума за тях при описанието на играта РОШАМБО). Започнем ли да откриваме около себе си триелементните модели, вече ще е възможно  да се отскубнем от хватката на полярностите, където ние сме песъчинки в пясъчен часовник. Елементи въздействащи (акция – реакция) върху други елементи (себеподобни), но лишени от избор и контролирани по план, за който само можем да правим догадки.

Всичко това ми хрумна, когато се събудих една сутрин, но ви го разказвам, не защото искам да събудя някого или да разваля съня на друг. Причината е съвсем прозаична, трябва да го извадя от себе си и да го погледна от разстояние. Трябва да го изпитам върху белия лист, на който го полагам и вече мога да го завъртя и разгледам от всички страни. Мога да го осмисля.  Ако това ви навежда на размисъл – добре, ако ли не – пак добре, само сменете канала. Опитах се да го направя вкусно и ядливо за четене, от което някой въпроси и отговори остават извън материала, но се надявам читателя да успее там, където аз не съм проникнал. Все пак дълбоко съм убеден, че е нередно живота ни да се управлява чрез елементарен, егоистичен, безумен, полярен модел.