Няма по-разумно нещо от това да живееш според сърцето си...

Звучи като цитат от филм или книга, в зависимост от това, кое предпочитате. Тук няма уловка, като тази за кокошката и яйцето, просто връзката не е в такава степен двупосочна. Да се върнем на сърцето, живей според сърцето си! Лесно е да се каже, по-трудно е да вярваш, а кой обича да му е трудно? Ако обаче се позабавляваме с думите ето какво може да се получи. Понеже в полярна реалност всеки се стреми да е добър, направено е така, че да си добър да е трудно. За общо съжаление, да ни е лесно се избира по-лесно. "Но млъкни, сърце"!

Не е трудно да прехвърлим отговорността за избора си на "лесното", например на безизходицата, която изпитанията по трудния път ни натрапват. "Нямах друг избор, а сега няма накъде, няма връщане назад"... Пито-платено. Намерим ли оправдание, отговорността ни се изпарява, защото оправданието е стена между нас и нея. Пред сърцето обаче, оправданията не важат, не става с извинения, то си иска и държи на своето. Самозаблудата върши работа само до момента, в който погледнем отново себе си в огледалото или в себе си през огледалото, както ви харесва. Никой не е успял да излъже себе си. Себе си, не става дума за Всевишния или някой отмъстителен бог. Познайте сега от кого очакваме наказание за греховете си и от кого искаме прошка? Няма как да изтъкнеш смекчаващи вината обстоятелства, има само взети и невзети решения, действия и бездействия. Няма свидетели и застъпници. Сам си! Толкова си сам, че чак ти е страшно. Само едно сърце, което не те съди, не ти се бърка. Това второто - НИКОЙ да не ти се бърка си го искал винаги, нали? Е, когато загазиш, "НИКОЙ" става огромно и страшно като бездна. Бедата е, че не си си давал сметка, колко безнадеждна е заблудата, че нещо може да се скрие или отговорността може да носи някой друг. Няма друг - както казах: Сам си! От началото до самия край или до безкрай, както ти харесва.

Така става, когато нещата се развиват по обичайния ред, т.е. има лесен и труден избор. В това лесен и труден е заровено кучето. Защото нещо не е наред, нещо не се връзва. Избора трябва да е верен и грешен /съзнателен или натрапен/. Тук е ролята на сърцето, защото за него няма лесно и трудно, те просто не са му познати. То е като морски фар, който показва верния път. Показва верния момент, верния човек, вярната реалност. Само трябва да го "Слушаш". Обаче не е лесно, защото са се погрижили да е така, да става все по-трудно. Има толкова лъжливи светлини, които ни примамват да се разбием в прибоя. Сигурно правите асоциация с нимфите и аргонавтите. Писъците им заглушават зова на сърцата. Първо ни вкарват в лабиринт, а после изчакват оцелелите на изхода, за да ги "подкрепят" и "наградят" за успешното оцеляване. Естествено стигнали изхода вече сме толкова омаломощени, че всичко, което ни се предлага е "добро". И как да не е, след като самото попадане в лабиринта е било манипулирано? Как ли? По най-стария известен начин - предлагат ти два грешни избора в подходящия за теб момент. Всеки си има такива моменти, когато е заглушил зова на сърцето и тогава капана щраква - влязъл си в играта.

В играта няма правила, напротив - всякакви правила са против правилата. Ако си измислиш "цивилизован бокс", той ще се изроди до бой в клетка, което ще се представи като естествен ход на развитие. Не, че някой иска твоето съгласие, но така или иначе ще се съгласиш с правилата на играта, може дори да станеш "експерт" и да ги разясняваш на останалите лутащи се в лабиринта. И това също е част от играта - да вършиш мръсната работа на дизайнерите. Собствениците на лабиринта. Те си имат специални единици, които изглеждат точно като теб, но изпълняват тайни задачи. Основно работата им е да те държат предвидим. От една страна ти казват, че всички сте еднакви, това обикновено звучи така: "всички сме братя", а от друга те вербуват като ти се казва, че си по-специален, принадлежиш на „безценна” група избраници и имаш "мисия". Всичко е до това какво се крие зад думите и какви цели се гонят. Затова с думите много се "работи". Целта е да се отдалечим, колкото може по-далеч от коренното им значение. Така по-лесно играта става "бой без правила".

Удобен начин е като някои ключови думи се прикрепват към безумни словосъчетания и остава само да се повтарят достатъчно често, така че в колективното съзнание да се размият и обезличат до неузнаваемост. Примери колкото щеш: "Гей общество", "Гей култура", "Чалга култура"... Разделяй и владей, това е методът, в случая се изкарват въпросните "гей" и "чалга" извън обществото и културата. Те вече си имат свои... Браво на тях, а ние можем да ги намразим на спокойствие. Като не са като нас, какво очакват?

Друг популярен начин е подмяната на самото значение на думите и прикриването на позитивния или негативният им първоначален смисъл. Както се досещате позитивното се превръща в негативно и разбира се негативното в позитивно. За целта се популяризират в ежедневния жаргон, като естествено най-добрата почва за това са подрастващите. Примери пак колкото ти душа иска: Копеле, пич - думи, чието изначално значение е извън полезрението на тези, които непрестанно ги използват и масовата им употреба генерира постоянна вълна върху масовото съзнание. Разстилат се като мъгла, която обгръща всичко. Че кой не иска да е ПИЧ? Разбира се никого не би учудило, недоумението на търсещия в речника значение на цитираните думи. Естествено речниците се обновяват, за което предвидливо са се погрижили някой индивиди с "мисия". Тук е интересно да се провери значението на думата „мъченик” – може би голяма част от читателите ще бъдат изненадани да открият, че в коренното и значение, смисълът й е – свидетел. И това ако не е подмяна, а?

Следващия подход е да се заменя обекта на ценностите /за духовни става дума, материалните има кой да ги мисли/, като посоката на тези духовни ценности се обръща към материалното. Няма да разкривам какво пише в речника за думата „кредо”, но рекламата гласи: „Моето ново кредо – пералня… еди-каква си…”, „мечтата ми е сбъдната от печка… еди-каква си”. Разбира се има и такива реклами, които ни се присмиват в лицето: „Пенка нямаше да е щастлива, ако имаше цистит” или след тиролски напеви ни превеждат, че това значи, че И тиролците застраховат при тях.

Тези примери предизвикват смях, но позамисли ли се човек, нещата изглеждат доста отвратителни. Реакция против тяхното безочие - никаква, освен, че продуктите се продават супер, естествено. Кой не иска да прави като тиролците? Кой все още не е разбрал? „По-добре е да си здрав и богат, отколкото беден и болен”. Това разбира се е недостижима цел, но осмисля съществуването на повечето хора. Те са направили своя избор на входа на тунела и сега мерят разстоянието между стените в лабиринта. Сещате се, че при когото стените са по-раздалечени, той е по-успял. Реализирал се е по-добре от загубеняците притиснати от техните стени. Той диша свободно. Друг е въпросът, че много хора получават астматичен пристъп само при мисълта за стена и лабиринт, но ако си свободен между стени, какво повече ти трябва?

Сърцата, какво за тях? Има си лекари и лекарства. Само не забравяйте да четете листовката, поне за обща култура, четенето облагородява. Ако случайно пък намерите в някоя листовка да пише, че „препарата” лекува нещо, много моля да ми я изпратите. Проблема с тези листовки е, че там не пише лекарствата да лекуват, в най-добрият случай те нещо подпомагат, нещо подсилват и т.н. Сега ако се върнем на думите и превратната им употреба, защо наричаме „лекарства” химични бълвочи, които не лекуват? Но всичко е на собствен риск, не си забравяйте хапчето, само не си помисляйте да съдите фармацевтичната компания, на която сте абонат, че лекарството им не ви е излекувало. Те не ви го обещават – четете си листовките. Другото важно в случая са грешните диагнози, а те са в приоритета на лекарите, които изписват лекарствата. Кръгът се затваря. Около пациента, разбира се. Всичко е в негово име и за неговите ресурси, физически, ментални и духовни.

Естествено, когато много край теб са в астматичен пристъп и ти започваш да виждаш стените по-ясно и теб започват да те притискат. Тогава се появяват едни специални части на дизайнерите и те плъпват из лабиринта сеещи мъдрост и светлина. Учат те да медитираш и така да отдалечиш стените, а ако си по-напреднал в тренировките дори да забравиш, че има стени. Остава ти само да се възнесеш, просто трябва да се стараеш и ако е възможно да не се занимаваш с нищо друго, освен с медитация. Няма стени, дизайнери не съществуват! Изключи ума си, забави пулса… и вечна ти памет.

Сърцата, пак ли за тях? Хубавите неща стават само в книгите и филмите.  Там се следват сърца, а не цели. Това не го ли разбра? Ако все пак чуваш гласът на сърцето си или ти се привиждат извънземни, купи си риза с много дълги ръкави. Помоли някой да ги завърже зад гърба ти, че да не се самонараниш, пусни си един хубав филм и си живей в него. Само не забравяй да дишаш. Дишай! Остани в съзнание...