Прочетен: 1204 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2021 11:52
„Всички ще искат да те целуват, да те убият или да бъдат като теб.“
Игрите на глада
Да, когато видят пеперудата, хората забравят за гъсеницата. Всичко, което има щастлив край е добро. Щастливият край няма как да е за всички и все се оказва, че е за някой друг. Казват, че всеки има право на втори шанс или щастлив край, но в живота, който наистина живеем, това изглежда не се случва. Всеки накрая е сам, затънал в дългове пред собствената си съвест и колкото повече търси прошка от небето, толкова по-малко я намира в себе си.
Защото първото, с което ни събуждат е вина. За това, че си забравил нещо, защото не можеш да си спомниш, че си се съгласил, че не си отказал. Защото си като другите, защото не си като тях, защото си по-умен, защото си по-глупав, защото си обикновен. Вина.
Не е нужно да си глупав, за да те използват, даже помага да не си. На глупавите въпроси няма готови отговори. Човек трябва да се замисли преди да им отговори, още повече ако са неудобни. Ако „не трябва да се говори за това“. Умният човек не би ги задал, даже щеше да ги забрави, ако се надява на „щастлив край“ или „втори шанс“, когато успеят да му вменят вина.
Представи си експеримент или игра ако ти е по-лесно. Общото при тях е, че резултата е неизвестен. Това при условие, че участниците отговарят на заложените критерии и ако играта е честна. Резултатът е неизвестен. А ти, не се оплаквай, защото си доброволец – в името на науката или в името на победата. Сам си си виновен. Ако по някаква причина се отклониш от заложените критерии при избора ще ти дадат „втори шанс“, ще те поправят и рециклират. Или… или ще те.. заменят. Да, ти си заменим, няма незаменими хора, а и накрая те рециклират. Човеци, да, но те не са толкова много, а и повечето не задават от онези въпроси.
Те вече са им отговорили. Не плуват в морето от действие и противодействие, не ги задоволява сивото на черно-белия живот. Не трупат дългове от неизплатена вина, не им трябва капитала от битките между мизерията и суетата. В сънищата им има цветове, които не могат да се видят с очи. Сетивата им отдавна не са същите, защото са спрели да ги хранят с токсични илюзии на тленни желания.
Сравнени с останалите гъсеници те са пеперуди. Ние им се възхищаваме, искаме да ги целуваме, да ги убием или да бъдем като тях. Защото сме просто хора – доброволци в експеримент, за който сме се съгласили да забравим, че целта на гъсеницата е да се превърне в прекрасно създание, което един ден трябва да полети.
