„Ах, колко е актуален и след сто години този автор! Истински футурист, толкова проницателен!”

Не, не ми ахкай и възклицавай! Нищо вече не е същото, неговите герои няма да се справят в твоя свят, няма да разберат, нито телефона ти, ни телевизора, ю-тюба или „фейса“ ти. Всичко това го е нямало, а ти си мислиш, че все едно си бил там.

Къде ти е акъла? Като техния, отпреди сто години ли е? Там ли е останал? Не, разбира се, ти имаш много повече отговори от хората тогава, знаеш повече за твоя свят, а той е много по-сложен. Даже ти изглежда, че те предците са били по-наясно с техния по-обикновен свят, без телефони, телевизори и „Фейсбуци“.

Да, има много съществени разлики. Светът се е изтъркалял толкова далече, а като четеш „онзи автор “ ти се струва, че се е търкулнал  в началото. Всичко е вярно и всичко е грешно – когнитивен дисонанс или друга лудост? Диагнозата има значение – винаги!

Знаеш правилните отговори, а светът ти не се подрежда. Технологиите препускат в галоп около теб и едва успяваш да им хванеш юздата. Животът обаче си остава „все същия“, както преди сто години. Дали и тогава не са се питали: Стигнахме напред във времето, а не тъпчем ли на едно място?

Каква е тази магия? Добър въпрос за всичко, което виси във въздуха без отговор. Колкото си по-объркан, толкова си по-омагьосан. Това никак не е християнско, да не говорим за научно. Християнско е да се правят чудеса и то от светци. Живи светци обаче няма, даже научно е доказано. Всъщност и науката има вина за това. Чудотворците със свещ да ги търсиш, но само ще си загубиш времето.

Та тези дето са омагьосали света и нас заедно с него, а може би е точно обратното, те няма как да са християни. То няма как да са и всякакви други, защото, де що има религия не ги иска в полите си. За науката да не говорим, тя е математически категорична по въпроса – няма такова нещо, защото не може да съществува! Допуска се най-много нобелова награда за мир. Мир няма, но наградата си я има и с нея хранят по някоя благородна кауза, все не я вземат да си хранят децата. Това е света, за който знаем. В него всичко е за добро, но все има странични ефекти, както при лекарствата. И това ако не е магия – здраве му речи.

Като пак се хващам за началото, някой автори са толкова проницателни, че са си живи пророци. Не, че са оставили някой пророк жив, само един двама са взети, хич и не питай къде, не е казано. Та има един автор дето казал, че живота ни е театър, а ние играем роли в него. Тук ударението е върху „играем“. Игра, какво толкова, ама ела го играй този живот – сто години и пак да е същото.

А как стана така, че не помним кастинга, на който се избираха кукловодите и протежетата им на конци, по които плюе народа. Под тях пастирите стрижат добитъка подкарван от верните им кучета. Останаха тези, които не дават ни вълна, нито плод – материала. Както им казваха едни други автори – тухлите в стената.

С тези тухли се гради света. В тях е магията. Върху тях се изсипват заклинанията на сценаристите, които движат ръцете на кукловодите. Гледай ти йерархия, до където ти поглед стига. Обаче и най-острото зрение не може да стигне зад сцената. В най-добрият случай ще улови движението на тънките нишки над куклите. Марионетките изглежда са главните герои, те получават наградите, но някак си все свършват с „Разпни го!“ и провисват обесени на собствените си конци.

А тухлите се подреждат шахматно пред сцената, та ахкат и охкат: „Осанна!“ и „Разпни го!“, „Автора, автора… сякаш е гледал през времето, провидял е право в душите ни“. Онемели и разтърсени те напускат креслата в залата, разпръскват се в затихваща глъч и после заемат местата си, така че светът да си остане „все същия“.

Какво щеше да стане, ако нещо се обърка и вместо да заемат определените им места, вземат, че се възползват от „свободната си воля“? Воля?! Функция на мисъл, съзнание и самоуважение в будно състояние. Та, ако тази им воля се използва, света ли ще се разруши, както ни заплашват, ако „всеки не си знае мястото“? Възможно е. Възможно е обаче да се разруши магията и този свят дето все не се променя, да вземе и да се промени. Как? Ами например да няма награда за мир. Мир просто да има. Ако „материала“ не отиде на война, ето ти мир. Щом тухлите намерят собствени места, светът вече няма да е същия. Театър в театъра, игра в играта… излез от роля. Първо тази която си измислил за себе си, после от тази за пред близките ти и накрая излез от стената.