Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2017 17:47 - ПЪЛНО РАЗКРИТИЕ 42
Автор: deusson Категория: Други   
Прочетен: 766 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.10.2017 15:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 "Каквото е писано... Ще стане!" Въпросът е кой идиот написа това дето стана? Може би не е бил сам, би било къртовски труд, даже и за цял колектив малоумници. Ама, знам ли? Срещат се някой много плодовити ненормалници. На въпросът "КОЙ?", и да знаех, нямаше да го посоча по име, нека събере смелост и доблест, излезе пред света и си признае. Как обаче става тази работа с писането? То прилича донякъде на живеенето, има съзнателно и несъзнателно писане, има преписване и сляпо плагиатство. Преписването през нечие рамо е малко срамно, но си заслужава поне докато не те хванат или издадат и тогава хванат. Сляпото плагиатство е когато пишещият има развит божествен синдром, тогава няма значение какво и от кого е откраднал, понеже според него така или иначе той е източника на всичко. Нали разбирате, той с чисто сърце ще обвини автора, че му е чел мислите и дори няма да се посвени да поиска обезщетение.

Без значение в каква категория попадат, пишещите са два основни типа - лъжци и фантазьори. Първите, без да ги охулваме прекомерно, защото техният труд е тежък, свързан с много подготовка и ровене в чужди лъжи. Те се опитват да представят това, което са видели, чули, научили и преживели за истина. Толкова са уверени в излязлото изпод перото им, че искат всички останали да се съобразяват, позовават и цитират дословно нещото, с което са допринесли за замърсяването на пространството, в което то се е разпространило. Те са неспасяеми и опасни. Не, че съм хукнал да спасявам някого... опазил ме Авторът, но е добре да се знае и да се пази човек. Имайте предвид, че тези пишещи са много отмъстителни, защото самото отмъщение е родено от тяхното перо. То не са Потопи, Чума, Световни войни, Грип, Страх, изобщо всичко, което моли за милост е тяхно дело, но те са безмилостни. Алчни са дотолкова, че са измислили естествения подбор, гравитацията вследствие от падащи ябълки, а по-натам Евгениката и социалното инженерство. Хвала на такава продуктивност, но стойте далеч от тях.

Фантазьорите - пълни нещастници! Нямат връзка с реалността, пренебрегват я и в повечето случаи стават нейна жертва. Обикновено свършват свити на кълбо в самосъжаление и мизерия. Агонизират в безкрайна абстиненция, защото фантазирането е най-ужасния наркотик. С него не е нужно да те зарибяват, че после да ти го продават. Той се само произвежда, въвличайки жертвите си в безкомпромисна зависимост, още преди да си го опитал като хората. Тегли те към дъното при все, че имаш усещане за безграничен полет. Докарва ти безброй беди и една ужасна алергия, която те прави негоден за нормалния свят, защото всеки призив за отказ от право или ограничение дори в безкраен космически мащаб, предизвиква един адски сърбеж по цялото тяло, задушаване, подуване и всички екстри на познатите ни алергии взети заедно.

Съгласете се, че е ужасно да се чувстваш така. Това те прави едно непълноценно за обществото същество, което тежи на отрудените му ръце и на всичко отгоре разпръсква спорите на заразата си по капков, кръвен, полов и дори телепатичен път.

Как обаче се става фантазьор, какъв е методът, каква е технологията? Причините явно са много и са спорни. Едни твърдят, че е от значение най-вече социалната среда, но други опонират, че жаба потопена във вряла вода е само сварена жаба, нищо повече. Всички доводи имат своите основания и тежест, но яснота по въпроса няма. Изглежда има безброй причини да отключиш фантазьорството и да си провалиш живота. Може от вирус, от някой непокорен ген, мутирал на инат или просто да ти е гръмнал бушона на някоя връзка в ДНК-то... Боже опази! Първите симптоми са като игра, безобидни и неусетни. Например: тази бяла роза, когато я огрее слънцето при изгрев изглежда съвсем златна, а залезът я кара да се черви като лицето на влюбен тийнейджър. И така докато те превземе тресавището, от което измъкване няма. След като си приключил с розите и всичката дива, жива и нежива природа, с вълните на морето и от всеки видян облак си направил нещо неповторимо, тогава идва ред на главното. Главното е Главният герой. Още докато е на каша в хаванчето ти за фантазиране, той прилича най-много на теб, дори първите му желания са като твоите. Единственото, което остава е да духнеш в кашата и да му кажеш: "Хващай пътя, Джак… and never come back".

Сигурно твоят първи Джак ще го водиш за ръчичка, ще му казваш какво вижда, как да се държи пред хората, ще страдаш до леглото му, когато е трескав и ще го пазиш от всичко лошо, което го дебне зад всеки ъгъл през крехкият му живот. Защото той е оживен чрез дъха ти и макар да не съществува в никой реален свят, освен този, който си създал за него, Джак е плът от плътта ти, докато не го върнеш в хаванчето и пак да стане на каша. И така всеки следващ Джак ще е получил животворен дъх по същия начин и връзката ви ще е винаги толкова здрава и безспорна.  Този последния засега, няма да го водиш за ръка и всичко изброено горе, а ще постъпиш по друг начин. Ще му измислиш един по-незавършен свят, който има някакви собствени закони. Там ще поставиш много на брой скрити и явни съкровища, възможни ситуации, приятели и случайни познати, всякакви събития и препятствия. Тогава ще пуснеш твоят Джак да си живее собствен живот, дори няма да знае за теб, а само понякога ще се досеща, така че и сам няма да си вярва. Ти от своя страна ще описваш каквото преживява и научава той, и само когато е най-крайно наложително ще преместиш камъчето, което може да му обърне колата, но без той да разбира за тази ти намеса. Единствено от него ще зависи дали може да те види и ако поиска да се върне при теб. Стане ли така и Джак се прибере, тогава вземаш хаванчето и започваш със следващия. Това сигурно ще се повтаря докато разбереш, че ти самия си някой от многото Джаковци и е време да откриеш себе си.

Прилича ти на отражение на огледало в огледало, заради безкрайната редица еднакви картини, но не е това. По-точно е сън, в който се будиш и осъзнаваш, че измисляш съня, който сънува поредния ти Джак. Ако питате кой е онзи, написал тази каша, в която търсиш себе си, а се случват ужасни неща, тогава никак, ама никак не съм бил ясен.

Остава ви само да внимавате какво пишете, защото: Каквото е писано… Ще стане!

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: deusson
Категория: Други
Прочетен: 94004
Постинги: 73
Коментари: 12
Гласове: 49
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031