"Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на другите" - Матей 7:12

Продължение от 35

Ницше се е "разправил" с горните постулати, като извел на преден план лицемерието, което те носят с поставянето на отделния индивид, като изригващ желания от себе си към околните и обществото. Понеже нямам за цел да възхвалявам или принизявам споменатия автор оставям на читателя да реши дали да се съобрази с неговите разсъждения и изводи.

Цитираните по-горе "препоръки", в какъвто и контекст да ги поставим оставят "правенето на другите" наше решение, затова те не могат да бъдат универсални и винаги имат нужда от допълнителни напътствия за прилагането им. Да, има разнобой, от една страна ние решаваме, а от друга ни напътстват как да решим. За целта се извеждат две "награди", които ние трябва да придобием и приложим - Самосъзнание и Съвест.

Изглежда самосъзнанието е нещо, което култивираме в себе си, за да служим на другите, а съвестта е съдника, който храним в съзнанието си, за да ни съди и наказва за грешките. Къде сме ние в цялата тази бъркотия и какво стана с нашите желания, щом те трябва да преминат през ситото на условности и ограничения, в които сме възпитавани? Така или иначе след периода на мечти и заблуди стигаме до извода, че са ни позволени всякакви желания, но има граница, която не бива да се преминава. Отвъд нея най-малкото зло, което ни очаква, е безкомпромисността на нашата съвест. Да не говорим за девет етажния СПА-център наречен АД, който да не забравяме е "вовеки".

Ето тук и на най-дръзкия мечтател крилете му стават на прах. Летенето се изражда в пълзене, желанията в молби, които никога не получават разрешение, освен ако не са част от личната ни житейска трагедия. Духовният полет остава само демо версия показваща ни, как заклети аскети са се проваляли в опитите си да ни научат и спасят. Ние оставаме ненаучени и недоспасени. Защо ли? Защото винаги искаме повече отколкото ни се полага, искаме повече за себе си, отколкото за другите и безброй още беди, които си навличаме с нашите желания.

Добре дошли на Земята, безумно смели души!

Ако вече искате да се върнете обратно откъдето сте дошли, разбирам ви и ви съчувствам, но това е всичко, което мога да направя за вас. За останалите, които не са изпаднали в паника, нека продължим с туристическата обиколка в живота на Земята и по етажите на йерархията, в която сме се насадили. Моля не обръщайте внимание на търговците протягащи ръце със сувенири, за които искат по парченце от душите ви. За всеки, който се изживява за богопомазан и смята, че му се полага високо място в йерархията ще предупредя – каквото и съкровище да намерите, спестите, откраднете, изработите, заработите ще ви бъде отнето в края на пътуването. Всеки има право на спасителна жилетка и добра гледка към забележителностите. Можете да снимате, преживявате, усещате и се наслаждавате, но не пипайте експонатите, защото собствениците могат да прекратят пътуването ви без обяснения. Умолявам ви също да не се струпвате само на единия борд на кораба, понеже има опасност да го прекатурите. Моля, прочетете внимателно и спазвайте правилата за безопасност, които ще ви бъдат раздадени след проверка на билета ви. И последно, за което се сещам в момента – не заемайте чуждо място.

Приятно пътуване!

И така, от тук нататък, всеки следва собствен маршрут, планиран със заявяването на билета. Стъпването на борда е съпроводено от беззвучен взрив на имплозията на спомените, които изчезват заедно с брега незнайно къде. Телата на пътниците пронизват две електрически вълни, първата от загубата на памет, а другата от това да започнеш на чисто. Трябва да се адаптираш възможно най-бързо към условията, да притъпиш усещането, че си загубил нещо и вдишаш от свободата да откриваш и учиш нови неща. Когато проумееш, че горното е илюзия и детска заблуда, вече си узрял за „истинския живот”.  Такъв какъвто го познават всички, какъвто си прочел в учебниците и както ти се струва си видял с очите си.

Станал си човек от човечеството. Ту си произлязъл от маймуните, ту те е създал бог. Това може да породи въпроси, но първо задълженията, удоволствията, а ако остане време и въпросите.  Понякога се чудиш какво да избереш – маймуната или бог?  Изборът никак не изглежда справедлив и равнопоставен, но пък и двете страни си имат свои предимства. От една страна маймуните няма да седнат и да ти напишат „божи заповеди”, но пък е някак неприлично да се оприличаваш на по-нисш бозайник. Бог от своя страна се чуди как да те изпита и накаже и хем е единствен, хем ти забранява да имаш други богове. Иди, та разбери свободната воля, а после те спуква от заповеди и забрани. Хем да обичаш ближния си, хем да водиш войни в неговото име. Ако така вървят нещата Ницше има право да му е сърдит, но пък той може да е произлязъл от маймуните, кой знае? Време е за работа тръгвай!

Работиш като вол с надеждата светът да стане по-добър от това и да не се скапе, както май ще стане, ако прогнозите по телевизията и фейсбука се сбъднат. Все се борим за мир, а то война след война. Когато бяхме от другата страна на фронтовата линия пак се борихме за мир, сега от тази страна пак. Скапан свят! Гаси лампата, утре си на работа! След това идва неделя – „на седмия ден почивай”! Това маймуната няма да ти го каже… Неделя – почивка. Трябва да отделиш време на любимия човек, който също има нужди… „Да отидем до Зоопарка?” Не, не, писна ми да ме правят на маймуна! Отивам на мач, да се навикам на воля. То пък едни мачове, как си намират жени с тези бавни крака? Удоволствието от почивката може да те изнерви за цяла седмица. Да се чуди човек по чий образ и подобие са създадени тези загубеняци? „Да ми падат на собствен терен, че и тото-то провалиха…” Останал без сили заспиваш пред телевизора. Дълга и тъжна седмица, поне не мислиш за маймуни.

Все пак и работата е живот, казват, че може да те повишат. Ами ако те повишат? По-добри възможности – ти имаш нужди, любимият човек също. Люлее те живота като кораб от вълна на вълна, ту ще те залее и потопи, ту си на върха. Гледаш в тавана и мечтаеш с чаша скъпо питие в ръка. Повишили са те. Браво! А на тавана една паяжинка се полюшва и сякаш ти се смее. Изведнъж в главата ти въпрос: Ами ако има бог?” Ако ме е чул да се чудя за него и маймуните? Тогава язък за повишението, за целия труд и унижение дето изтърпях.” Бутилката е празна, като новородена, а мислите ти бавни и в пълен хаос – маймуните имат ли бог? Отваряш фейсбука, а там вирус, някакъв постоянно изскача и ти крещи (все едно е на мач): Ти си роб! Ти си роб! „Не съм роб бе, мамка ти! Аз съм началник, маймуно мръсна! ”

Загубваш си съня. За поредна нощ го сънуваш този идиот. „Ти си роб! Ти си роб!” Като рефрен, който не излиза от главата ти. „ На кого съм роб, копеле мръсно? На кого? Само, ако ми паднеш!” След няколко седмици без фейсбук и алкохол разбираш, че проблема с робството не е под тяхно влияние и трябва да намери решение. Знаеш, че най-добрият роб е този, който се мисли за свободен. А какво става с робът, който знае, че е роб? Умира за свободата си? Глупости! За какво са ѝ на свободата мъртви роби? Свободата да не е човекоядец? Тогава робът е храна за свободата! Заврете си я такава свобода, знаете къде! Да мре от глад! Ако ще се избира между жив и мъртъв, то избор тука няма, то е ясно. Винаги си подозирал, че си имал заложби на философ, обаче ако сънищата не престанат ще имаш нужда от психиатър. Това по света минава за модерно, но при нас си е направо срамно, ние сме друг свят. Може и да стане комично, представи си: „Психиатър освободил човек от робство”. Като заглавие на вестник, не че ти ще станеш част от новините, най-много да ти се присмеят от страниците на някой таблоид. Хайде стига мечти, петнадесет реда слава, без снимка и със сгрешено име, иди, че доказвай за кого са писали – за Илия или за Свети Илия. Искаш само проблема със съня да спре, не ти трябва слава. Не искаш нито меда, ни жилото на пресата. Гугъл-а с нищо не ти помага за твоя проблем. Там мненията са разделени (каква изненада), изборът бил твой, ако искаш си роб, ако искаш не. „Не искам да съм роб, бе! Искам да спя!”

Обаче не става, заспал роб не сънува, а теб те е страх да затвориш очи. И да заспиш, то е от умора да държиш клепачите отворени. Будиш се уморен, като болен, но причината е вируса в мрежата. Хрумва ти, че може да е на генетично ниво, нещо да ти е скапало ДНК-то. Това е безсмислено, защото хората край теб спят като къпани. Ти обаче нищо не разбираш от ДНК. Изобщо не знаеш, как ти е хрумнала тази мисъл. Залавяш се да провериш, пак в мрежата, гугъл и където успееш да се завреш… ДНК-команди, ДНК-програмиране, спусъци и т.н. и т.н. Готов си да легнеш под ножа, ако това ДНК се оперираше, като апендикс. Ама не става, няма лек, пипне ли те вируса, няма мърдане. И сега какво? Цял живот на боклука? И това ако не е лош късмет, здраве му кажи. Робското ти ДНК те предаде. Ама че мисъл, направо философска. Осени те с висше… и съня спря. Трети ден… да не повярва човек. А в службата решили пак да те повишат, началството чуло за измореният ти вид и колко гориш в работата, че сякаш си си загубил съня. Бре, че късмет, пустото му ДНК изкара пари от нищото. Все пак имаш нужди…

Въпросът обаче остава отворен – това вирус ли е, бъг ли е, роб ли си, не си ли? На кой господар да се поклониш? „Бог да пази кралицата, ама като сме република и да я пази, все тая.” Службата, робството, ДНК-то, някак са свързани, остава да разбереш как. От изправеният човек, ти се превърна в питащия и после в търсещия отговори. Еволюция! От един вирус в нета, до две крачки в еволюцията и това ако не е късмет?

От тук натам, драги ми читателю, си еволюирай сам. Аз нямам с какво да помогна. За един живот зададох два въпроса, дано при теб нещата потръгнат по-добре.