“Добрите новини не се продават” – ще ви каже търговеца на новини. С това той ще оправдае липсата им на щанда си. Доставчикът му от своя страна ще ви обясни, че технологията е стара и може да произвежда само лоши новини, които някога са били “добри”. Борсовият агент ще се закълне, че е натрупал богатството си от лоши новини, защото те имат най-голяма ликвидност. За пояснение – превръщат се най-бързо в пари. Анализаторът на пазара ще ви разкрие ползата от лошите новини, като се аргументира с това, че те създават работни места и възможности за печалба.

Да си го кажем направо – откриват нови хоризонти!

За колко от нещата, които знаем, че са “Така”’ наистина “Знаем”? В момента часът е “толкова”, защото часовника го показва, датата е написана в календара, а за случващото се около нас ще научим от новините.

Обществото, от което сме част е обладано от хаос, който през цялата ни история се опитваме да преподредим без никакъв успех. Да, и отрицателният резултат е резултат, но така вървим към следващия “отчетен период” без никаква илюзия за участие в исторически план.

Ако искаме да проумеем защо това е така, ще трябва да открием всички константи, неизвестни и променливи, след това да ги подредим в общо уравнение, като отчетем взаимовръзките между тях и ги приложим по подобаващ начин. Ако сме приели, че обществото е една обща маса, няма как да ни се получи уравнението, затова да започнем с раздробяването му на части, групи, множества и подмножества, както следва:

1.    Подрастващи

2.    Работници / без контрол/

2.1  работници – от първо ниво

2.2  работници – специализирани

2.3  работници – широки умения

2.4  работници - контролиращи

2.5  работници – отговорници

2.6  работници – докладващи / отговарящи

2.7  работници – обслужващи / медиатори

2.8  работници – с право на глас

2.9  работници – с право на решение / действие

2.10 работници – с право на собственост

3.    Собственици

3.1   собственици на права

3.2   собственици на ресурси

3.3   собственици на технологии

3.4   собственици на власт

4.    Правоимащи /контрол/

5.    Охраняващи

6.    Наблюдатели

7.    Създатели

1. Подрастващи – като изключим ограниченията от патогенен и всякакъв предварителен, отрицателен вид, те притежават Потенциал. Не говоря за определени заложби, а за целия Потенциал, който постепенно изгубват. Едни по-голяма, други по-малка част. За съжаление трябва да си дадем сметка, че този потенциал надхвърля познатите ни възможности и поради тази причина няма как да се реализира в целостта си.

Понеже това все пак е множество, то също трябва да се раздроби на подмножества. Тук е моментът да отбележим, че тези подмножества се припокриват едно с друго. Очеваден пример – русите и чернокосите, макар да са различни групи съдържат в себе си част от групата на синеоките, т.е. има синеоки блондини и синеоки брюнети. Разбира се това са външни белези, но затова пък са ясни и неоспорими. Те обаче не са определящи по отношение на потенциала и неговата реализация. Факторите и въздействията, които пряко влияят върху потенциала са от последващ порядък. Без да ги степенувам ще изброя няколко, които са неотменни и се отнасят пряко към него.

• Генетични обременености и амбиции – служат за ограничаване на потенциала в огромната му част и канализиране на остатък от него в дадена посока, а понякога и в коловоз.

• Следващата група фактори, понеже са почти неизброими, ще обединим в пакет природни зависимости – при тяхното действие, потенциалът трябва да се изразходва в някаква степен, за да ги превъзмогне, да се приспособи или ги промени. Най-известните са време и място с характерните за него природни дадености – климат, ландшафт и т.н. По отношение на времето мисля, че е ясно – има значение дали си роден преди, по време или след някоя революция, както и това дали вилнее инквизицията или вече кучето Лайка е “ходило” в космоса.

Ако не се задълбочи човек, би се заблудил с твърдението, че днешното време е по-благоприятно от средновековието. Това обаче няма да допусне вникналия в идеята за потенциала читател. Все пак онези времена са допуснали ред личности, за които четем с възхищение от столетия вече. Само за пример ще спомена Леонардо да Винчи. Та потенциала, съществува, независимо от времето, в което се изявява. Времето е фактор за потенциала в еднаква степен за всеки исторически период.

• Следват факторите на менталните ограничения – наука, религия, образование, възпитание, изкуство.

Тук смятам, че е ясно колко ограничаващи и канализиращи по отношение на потенциала са изброените в тази група, която не претендирам да е в пълния си обем.

• Астрологически предпоставки.

Понеже в днешно време Астрологията е като футбола – всички я разбират и имат оценка за коректността и значението й, аз с уважение няма да я коментирам, като фактор за потенциала, а само ще я отбележа.

• Свръхестествени фактори.

Тук това “свръх” стои малко плашещо, но когато започнем от най-разпространените му прояви, тогава ще стане по-спокойно. Ето ги и тях – въображение, интуиция, ясновидство, лечителски умения и стигаме до огъването на лъжици с “поглед”. Така изброени, вече не изглеждат да са толкова “свръх”, но поне е сигурно, че не могат да се пренебрегнат. С какво обаче те, понижават потенциала? Потенциалът съдържа в себе си всичко, а те са само част от него.

В заключение – темата за групата на подрастващите е много по-обширна, но се надявам, това да е достатъчно в частта й отнасяща се до ограничаването на потенциала, който тази група донася.

Трябва да е станало ясно потенциалът не се губи, той се използва или не се използва. Голяма част от него остава непроявен, но в никакъв случай изгубен. Знам, че се опитвате да огъвате лъжици с поглед и не става, но това не е доказателство, че нямате такъв потенциал. Вашият е канализиран и фокусиран в друго направление, но вие пак притежавате останалия непроявен потенциал. Остава да се възползваме от това и се научим да го реализираме. Първата стъпка в тази посока ще бъде да стигнем до разбирането, че факторите посочени по-горе, не са нито добри, нито лоши. Например дъждът е нежелан по време на жътва, но благословен, когато трябва да се поливат насажденията. Така че да приемем тези ограничения за инструмент или катализатор за нашата еволюция. Докато не го направим, в себе си формулираме разказ от типа: Можех да бъда (стана) еди-какъв, но се омъжих… но се родиха децата… но извадих лош късмет и т.н.. Такива затрогващи откровения, прехвърлящи някаква вина на външни източници, използваме за извинение пред несбъднатите мечти. Друг е въпросът, че дадена реализация ще отреже пътя към друга. Затова, тези извинения, макар да се изпълват с висока оценка за възможностите ни от миналото, останали нереализирани в нашето настояще, не ни водят никъде. Остава да чакаме света да свърши, или поне ние в него. Нужна е била много смелост да се появим в този свят, затова да си пишем „червена точка” по смелост и да я признаем в себе си.

След като излезем от групата на подрастващите стъпваме на пътя на еволюцията. Не е задължително да се еволюира, поне не за всички, защото за много индивиди пребиваването в този живот е вече огромна стъпка по собствения им път. При тях за момента е достатъчно да бъдат работници от първо ниво. Да не гледаме на тези работници със снизхождение, от една страна и ние сме били на тяхното място, а от друга еволюцията не е състезание. Колкото и логично след неспирно повтаряне да ни се струва, естествения подбор е само катализатор, а не движещата сила на еволюцията. Нито е причината сега да сме тук, където сме. По-скоро предавайки му по-голямо значение, от това, което заслужава, тази заблуда се превръща в котва, около която кораба ни описва кръгове, докато не се откъснем от нея. По същия начин се проявява и състезателното начало, с което привикваме от най-ранна възраст. Класирането в дадена листа, при положение, че не допринася за собственото ни еволюционно ниво е също такава котва. Обвързването с останалите еволюиращи по подобен начин, ни вкарва в една порочна игра, чиито коловоз се движи успоредно на еволюционните пътища. Удоволствието да си в отбора на победителите, които играят с белязани карти е единствено утешение за собствената ти загуба на посока.

Отношението ни към останалите е главния инструмент, който определя избора ни в еволюцията, а оставим ли го неизползван ние зацикляме на сегашното си ниво достатъчно дълго, докато не го овладеем. Този инструмент е изходът от безбрежния океан, в който сме понастоящем. Отбележете, че не казах безкраен, а безбрежен. За повечето живеещи в него, той се възприема за безкраен и единствен. Това прави добра услуга на тези, които са високо в йерархията и имат начин да се възползват за себе си от това ограничение, което ние подхранваме в невежеството си. Понеже вече въведохме понятието избор в общото уравнение да се спрем за малко на него. Обвързването на контрола с избор, би ни направило лоша услуга в разбирането на важността от собствените ни решения. Контролираният избор е нещо от което най-много се оплакваме, защото знаем, че обладаващите контрол предпоставят нашите решения. Така е, но до каква степен те могат да упражняват властта си над нас? Отговорът е, че ние определяме границите на тяхното влияние, защото има линия, която те нямат силата да пристъпят, без да ощетят себе си. Тази граница е толкова амортизираната от обсъждане – свободна воля. Те не могат да я пренебрегнат, да. Но ние също не можем, затова да не се улавяме за нея, като за спасителна сламка. По-мъдро би било, вместо да хленчим против контролирания избор, да се научим как се задвижва механизма на съзнателния избор. Тук да направим поредното уточнение, ако осъзнаването идва, след като сме взели решение и последиците от него са в ход, дори да сме доволни от резултата, то е грешно да го наречем – осъзнат избор. Осъзнаването е онази предпоставка и необходимост, която ни показва пътя за изход от сегашния океан, в който се намираме и споменах по-горе. Дори да стоиш пред вратата, ако нямаш ключ за нея, няма как да преминеш.

Осъзнаването е духовен процес, през който преминаваме, докато станем осъзнати. Обаче да се разберем – осъзнат не е титла, то е само поредното стъпало. Ти, който си на това стъпало, не се различаваш по нищо от онзи, който тепърва е проумял, че съществуват стъпала. И така стоиш пред вратата и търсиш начин да преминеш. Трябва ти ключ. Предлагат ти много възможности, чрез които би трябвало тя да се отвори пред теб. Да не те връщам на контролирания избор, но какво друго ти предлагат тези, които обещават да те направят духовен? Разбираш или не, ти си духовен, не си тяло, не си гардероб. Разбира се има много учители по плуване, но никой няма да плува вместо теб. Затова осъзнай, че ако вземеш решение да плуваш, ще трябва да го направиш сам.

Следва...