Няма как поднасянето на части от цялото да не излиза извън контекста, затова ви напомням, че тези откъси са част от един по-общ замисъл. Жалкото (или забавното) е, че до нас така или иначе достигат само парченца от пъзела, може би защото сме като новоизлюпени в очите на тези, които ни захранват.

И така откъс втори: 
"...

РЕЛИГИЯ

„Ако всички сме деца на бог, какво му е толкова специалното на Исус? “

Джими Кар, британски комик

Нека тръгнем от етимологията на думата „религия”. За най-голямо учудване на някои хора тя не възниква със създаването на никой от култовете, към които този термин е прилаган, а много по-късно. Не я донася нито Исус, нито Буда, нито Мохамед. Произходът й е от латинското ‘re ligare’ – „re“ (обратно) и „ligare“ (обвързвам, стягам), което буквално значи „обратно (към) обвързване“.

Или това, което повечето хора наивно смятат за духовност, всъщност е обвързаност към даден култ. Символично казано, завръщане от свободата да си дух, към амбицията да си духовен. Тотална амнезия относно защо и как си се появил по начало. Религията всъщност е забравяне на нашата божественост и обвързване с доктрина от идиотски правила, които милиарди хора по света следват с маниакална отдаденост. Както най-точно Св. Павел се обръща в писмото си към Галатяните: „О глупави Галатяни! Кой ви е омагьосал! Родени от Дух, да не би сега да сте перфектни в плътта си?“ Това е въпрос, на който не само всеки християнин, но и всеки религиозен човек трябва да си отговори. С всяка религия се създават стандарти, които илюзорно ви разделят и ви натрапват правото да съдите другите. Като същевременно ви внушават самодоволство и себе праведност. Нима чакате второто пришествие да ви освободи от обвързването към измислени стандарти, които съдят хората и ги ограничават? Обратно на царуващото мнение, религиите не събират хората, а ги разделят – на християни, будисти, мюсюлмани и какви ли още не.

Религията е, в най-добрия случай, култ. Култ към идея, личност, божество, сила. Външна сила. Нека уточним, че тя е свободен избор на всеки да я изповядва, проповядва и й се подчинява, ако така е решил. Още със създаването си, религията се превръща в институция. А когато не е интимна, вътрешна вяра, тя става програма. Лепкав олтар за безгръбначни, отчаяни хора, сляпо вярващи, че друг би се справил с техните проблеми. Че има велика сила, която би откликнала на жалките им субективни нужди, ако й се помолиш смирено. Не е случаен изразът: „Блажени са верующите!“ Или перифразирано: „Щастливи са глупаците!“. И си е точно така. Религията е един вид, макар и извратено, щастие. Удобство и сигурност, мека възглавничка, която е винаги зад гърба ти, във всеки труден момент. Удобство, което на нас нерелигиозните не ни се предлага. Ние трябва да „устояваме сами...“

Въпреки това аз толерирам личния избор на всеки, в какво избира да вярва или да не вярва. Дори намирам, че в известна степен религията дава някакво упование на онези, които се нуждаят от такова... Понякога дори култивира състрадание в отделни индивиди, които вече имат такава естествена предиспозиция, наследена от Висшия Аз. Но нейната масова вреда е твърде очевидна, за да бъде игнорирана.

От време на време приемам в къщата си двама свидетели на Йехова. С тях дискутирам техния култ и библията, като негово основно поддържащо скеле (разбирай – инструмент за програмиране). Целта им, разбира се, е да ме приобщят към този култ и това, че ги приемам в дома си, им дава някаква надежда. При мен всичко е с изследователска цел, за която събеседниците ми очевидно са в неведение. Аз наблюдавам, не арбитрирам. А на наблюдателя всичко му е интересно и не отрича нищо. Те са невероятно упорити и търпеливи, а аз съм невероятно дебелокожа и разговорите (естествено) никога не водят до консенсус. Почти след всеки дебат те си тръгват с леко развалено настроение. А аз пак повдигам рамене и си казвам: „Благодаря на Теб-Мен, който ме анимираш, че ми предоставяш всички тези примери наготово!... Знаеш колко съм мързелива и не обичам да ходя никъде. Благодаря ти, че пак ги доведе при мен, вместо аз да ги търся!“

 Това са едни, на пръв поглед, напълно нормални, средностатистически хора – „джон смитовски“ тип, които по никакъв начин не дават вид на обсебени. Но са тотално продухани. Отвън черупката е нормална – обикновени професии, нормален живот, четири дъщери на средна възраст. Всъщност, много приятни и модерни хора. И все пак... Има една лудост, мания, която се вижда в очите им – не искра, а стена, която можеш да заобиколиш, да прескочиш, но не и да пробиеш. Напълно програмирани хора, които нямат понятие за истинската реалност. За тях динозаврите са измислени нарочно, за заблуда, защото цялата слънчева система и вселената въобще са създадени преди 5-6 хиляди години (за седем дни). Всички науки са измама. Няма шумерска и египетска цивилизации. Това са лъжи и манипулации на Сатаната, който сега живее тук на земята (от 1914 г. насам). На въпроса „къде?“, никога не получавам адекватен отговор. Въпросите ми едновременно ги учудват и радват като малки деца. Когато ги питам нещо, все едно им давам шоколадче. Имайте предвид, че обикновено 99, 9% от хората им затръшват вратите под носа, камо ли някой да ги кани и беседва с тях, да им прави кафета и чайове и и да ги бомбардира с въпроси. Това си е направо Коледа и Великден заедно. Всъщност те не вярват и в Коледа и не я празнуват, защото Исус не бил роден на 25-ти декември. Ще кажеш, че те са посветени кога е роден и дали въобще се е раждал! Е, поне колегите на „Джони“ са късметлии, тъй като той няма нищо против да поема винаги коледните смени в работата си.

Няма да ми стигне една книга да разказвам за въпросните дискусии. Идеята ми е по-скоро да акцентирам на програмирането. Явно има хора, при които то действа безотказно и когато са програмирани, те сами продължават да си навиват пружинката и да оперират като перпетуум мобиле. Роботите и копчетата. Натискаш бутона и... Неуморни са. Независимо колко логични въпроси задаваш, виждаш как отсреща сякаш капаците се спускат и се обръща табелката „затворено“. Понякога, много рядко, когато им зададеш въпрос, който явно подсъзнателно дълбоко ги човърка и тях самите, но са пропуснали да си го зададат, се стряскат, опулват очи, споглеждат се, смълчаване... миг на надежда от моя страна... и пак автоматично „вярата“ ги изважда от ступора и... „Бог може всичко по всякакъв начин и това, че ние не знаем как и защо, не значи, че не е така“... Абсолютно вярно... всичко си е така, знаем или не знам за него. Все пак, колко удобно, нали! Всемогъществото на Бог е обяснение и извинение за всичко, което разбираш или не разбираш.

Наскоро споделиха, че са били на голямо събиране на някакъв стадион. Имало празненства (ритуали) с другите им „братя“ и „сестри“ и нови нареждания „отгоре“. Дадени им били „нови насоки“. Понеже това е култ, той действа йерархично. Като пирамида. Тези в основата са опериращите и вършещите слугинската работа, самото просвещение или както те го наричат, „разнасянето на добрата вест“. Кой стои зад всичко, не е ясно. И те не знаят. Мислят, че е Йехова и по всичко личи, че наистина си вярват. Ясно е само, че някой е на върха на всичко или по-скоро зад всичко и натиска копчетата на тия роботи. На това последно събиране им е казано, че краят (Армагедон) е близо и много скоро (както винаги няма точна дата) ще получат допълнителни инструкции да спрат да ходят по домовете и да „разнасят добрата новина“. Те твърдят, че такова нещо се случва за първи път откакто култът „Свидетели на Йехова“ е създаден. Това ме озадачава... но се въздържам да го коментирам. Във всеки случай, преведено от „йеховински” език означава, че всички, които са извън техния култ, ще бъдат пометени с Армагедон, а те, приелите Йехова, с неговото завръщане ще бъдат установени на земята за вечен живот. Отделно от това ще бъдат рециклирани и всички вярващи, които са умрели досега. Дали според техните теории няма да стане малко претъпкано на планетата, ако се съживят в-с-и-ч-к-и умрели досега..?? Отговорът е – „Бог си има начини, той си знае работата...“ Ама че съм забравана, как не се сетих веднага!

Най-интересното при програмирането е, че се спазва закона за свободния избор. Всичко е измислено толкова гениално, че във всеки момент те (свободните роби) смятат, че сами вършат всичко доброволно. И на повърхността изглежда точно така. Макар и да са манипулирани, те все пак наистина са свободни и никой не ги насилва да правят нещо, което не искат. Просто много фино им е внушено, че искат.... очевидно от някой, който е наясно с космическите закони и как точно действат. (Наскоро в едно от прекалено зачестилите „откровения “ на „посветени “ от елитни фамилии, един, който имаше претенцията да е от тях, се изрази най-точно, че свободният избор на добитъците се свежда само до това, да си изберат една от купите сено, които им бъдат предложени от техните господари. Толкова ви е свободата, стада от роботи, пъплещи по земята! И именно „сено “ бе употребената дума... Без коментар.)

При последното посещение беше дошъл само мъжът. Казахме си десетина стандартни любезни клишета и аз го поканих да влезе. Той категорично отказа под предлог, че съм била сама и не било прилично и редно да ме посещава без жена си, когато съм сама. Аха... как не се бях сетила?... На въпросът ми „защо не е редно?“, той отговори нещо абсолютно абсурдно, но и илюминиращо: „Защото трябва да демонстрираме приличие. Какво ще си кажат съседите, ако ме видят да влизам сам?... „Дааа, какво, наистина?“ – помислих си, докато просветлението ме пронизваше, като божествена струя, наелектризирайки всеки атом и разширявайки съзнанието ми все повече и повече... Трябва да демонстрирате приличие! Ако не трябваше само да демонстрирате приличието, а да живеете според това, което проповядвате, нямаше дори да ви хрумне в порочния ум, че да пиеш кафе и да водиш нормален разговор с познат, е нещо неприлично...

Религиозно лицемерие №1!

Както винаги робите на култа са ангажирани най-вече с ритуалите и външната изява (лицемерието), с това как изглеждат отстрани, а не с истинската си мисия, да просвещават хората. Ако целта на този човек не бе инвалидна, а реална, „какво щели да кажат” хората нямаше да има никакво значение, защото важната мисия щеше да е свършена – да се помогне на една заблудена овца да се завърне в стадото на отца си, както те обичат да се изразяват за себе си. Не съм го казала аз. Те самите гордо заявяват, че са овци, част от божието стадо. И явно за тях са купите сено, любезно предоставени им за „свободен“ избор... Не ми го побира ума, как нормални, средно интелигентни хора, могат да бъдат напълно програмирани и включвани от разстояние като автоматони... Невероятно е... но и образователно.

Никога не се отнасям с насмешка или укор към религиозни хора. Само с удивление и лек респект към структурата на играта, и колко гениално е конструирана. Всеки има изконното право да вярва в каквото иска и да участва в какъвто иска филм и не съм аз този, който ще им редактира сценария. Що се отнася до мен – будисти, християни, мюсюлмани, йеховисти и т.н., са свободни да упражняват религията или култа, в който вярват. Свободният избор е в основата на всичко. Толерирам религиите и произхождащата от тях лудост и истерия, но аз толерирам всичко така или иначе, независимо дали ми харесва или не... Смущаващото, но не и изненадващо е, че рядко религиите са толерантни едни към други. По-специално двата най-гигантски култа, християнството (2, 1 милиарда последователи) и ислямът (1, 5 милиарда) са нетърпими един към друг и към останалите вероизповедания и са във вечен спор. Всеки си присвоява божествено емисарство, директно назначено от бог.

Скоро в едно предаване по телевизията имаше интересна дискусия. Дебатът беше дали майка Тереза посмъртно да бъде произведена в светица. Разбира се, темата сама по себе си беше смехотворна. Че група хора, някакви религиозни мъже в дълги рокли, могат да решат, дали някой да бъде светец! Едва ли има нещо по-абсурдно от такъв безумен акт! Малко е като комерсиалната простащина да се кръщават звезди с нечии имена, примерно звездата „Жечка“. И Жечка получава диплома за това. Помощ! Аз мислех, че да бъдеш светец не е огледален процес на този да избираш депутати. Че подобно нещо се случва в духовния свят и то автоматично. Явно съм грешила. Не наистина... Шегувам се.

Цялата дискусия беше жалка пропаганда на католическата църква и ми идваше твърде скоро, след като вече бях правила проучване за Луцифер и респективно – за католицизма и неговите „светци“, като „Свети“ Доминик, босът на „Светата“ инквизиция. И вече имах бегла представа за какви заслуги е бил канонизиран един католически свещеник. Например, в случая с Доминик, той е провъзгласен за Светец от папа Инокентий (в превод невинният... обичам иронията), защото е извършил масов геноцид над катари еретици, над 100 000 души, по исторически документи. Изгорени живи, набити на кол или изтезавани до смърт в подземията на „Светата“ инквизиция. Стандартите на католическата църква явно се менят удобно, според посоките на политическия вятър. В тъмните векове канонизирането е ставало за масов геноцид на хора, в днешно време това няма да е много удобна причина, предполагам. Само предполагам... Нищо не е невъзможно! Щом на Барак Обама бе дадена Нобелова награда за мир, преди дори да има шанса да направи нещо за мира и след като обеща да изпрати още 50 000 войници в Афганистан, които потенциално да убиват и изтребват хора, вероятно всякакви абсурди са възможни...

Но да се върнем към телевизионната дискусия. В нея активно участваше една млада кандидат-депутатка (вече избрана и активна политичка). Въпросната дама (католичка по религия) се държеше агресивно с всички в студиото, които упражняваха собственото си чувство за логика и опонираха на канонизирането на Тереза. Доводите им варираха, но всички бяха адекватни: категоричен отказ болни от нейната мисия да бъдат лекувани с методи на конвенционалната медицина, под предлог, че ако Бог искал да ги излекува, щял да го направи с „чудо“. Така майка Тереза е отказала медицинска помощ на много хора, които са били под нейна опека и вследствие отказ от интервенция много болни хора са умрели в мисията й в Калкута. Разбира се, когато тя се разболява, веднага постъпва в една от най-скъпите швейцарски клиники, където, предполагам, силно се е надявала на божие чудо...

Религиозно лицемерие № 2!

Друг валиден аргумент беше, че тя не е състрадателна заради самото състрадание, а защото е религиозен фундаменталист и фанатик и всичко, което прави, е селективно състрадание, защото следва доктрината и канона по точки. Преди всичко и над всичко тя фанатично вярва в Бог. И всичките й действия произхождат и са диктувани от този факт. Тя се грижи за болните не, защото й е мъчно за тях, а защото вярва, че Бог би искал това от нея. Нейната мисия е получила стотици милиони долари дарения, които никога не са използвани за болните. Хората живеят в отвратителни условия и спят на койки, като в казарма... в очакване на божието чудо, без съмнение... Вместо да бъдат използвани за построяването на болници, всички средства дарени на мисията отиват директно във Ватикана. На критиките по този повод тя отговаря, че всеки беден трябвало да посреща мъките и несгодите си с примирение и гордост... ето, тя примерно, била намерила Исус в страданието и бедността, (не знаех, че се е загубил!...) което е доста арогантна позиция и обикновено такива неща никога не чуваме от бедни хора.

Нейната опозиция срещу аборта, което е и официалната католическа позиция, не е тайна за никого. На въпроса, какво да правят всичките нежелани и захвърлени бездомни деца, които са родени, а са могли да бъдат абортирани, тя дава по-скоро смешен и идиотски отговор, разведен с реалната картина, отколкото адекватно решение на проблема: ...Всички бездомни деца по света трябвало да й бъдат закарани в Калкута и тя и нейните сестри, монахините, щели да се грижат за тях... Е, стига, сестро! Тук вече се търкалях по пода. Вместо да предлага рационално решение или нещо наистина приложимо, тя демагогства религиозно, (типичното поведение за всички религиозни фундаменталисти) което не облекчава съдбата на стотиците милиони бездомни и нежелани деца по света. Не е тайна също, че приживе майка Тереза, в съюз с папа Йоан Павел неуморно критикуваше милионите жени по света, които прибягват до аборт. Към тях тя не е състрадателна. Което си е анти-християнско и анти-Исусовско откъдето и да го погледнеш...

Разбира се, това не е изненада за мен, познавайки психиката и фанатизма на индоктринирания мозък. Но стряскащото в случая беше, че една съвременна, млада жена от 21-век, и най-страшното – потенциален (вече действащ) политик, държеше същите религиозни тиради на аудиторията в студиото, че контрацепцията е небожествена, че абортът е лошо нещо и че децата веднъж зачевани, трябвало да се раждат, защото иначе било грях. И как „те“ – аудиторията, можели да говорят така срещу „светица“ като майка Тереза. Очевидно е, че съзнателен индивид не би гласувал за фанатичен религиозен фундаменталист като младата дама, разчитайки, че тя адекватно ще се грижи еднакво за интересите на всички хора – мюсюлмани, евреи, индуси или християни, което Е задачата на политика (уж). Трагедията е, че гласуващите по време на избори не са от съзнателния, а от роботния тип. На фанатика, особено на религиозния, му дай власт, за да видиш докъде е способен да стигне. Те не се спират пред нищо и историята е осеяна с трупове доказващи това.

Вероятно се чудите, защо се спирам само на християнството. Защото обикновено за исляма се пише повече и непрекъснато се демагогства и пропагандира срещу него. Но рядко някой си губи времето да вади на бял свят мръсното бельо на християнството. Като най-масовата религия в света, с 2, 1 милиарда последователи, мисля, че си заслужава да открехнем леко тежките порти на най-големия (и смрадлив) сред религиозните култове.

И десет тома не стигат, за да се опише лицемерието, бруталната жестокост, агресията и пълното дехуманизиране на човечеството посредством християнската доктрина, пропагандирана и поддържана от Библията. Най-четената книга по света (факт, който не престава да ме изумява) е и най-бруталният инструмент за програмиране и промиване на мозъци, изобретяван някога. А в тъмните векове и за преследване, изтезание и брутално унищожение на стотици и милиони нормални хора. Испанската инквизиция сама по себе си е потресаваща дъщерна институция, отговорна за масовото изтребление на милиони индианци в Северна и Южна Америка, аборигени и туземци по четирите краища на планетата. Навсякъде Светият Терор е оставил кървавите си следи. „Мисията“ е един чудесен филм, загатващ за истинското лице на католическата църква. Светата троица Робърт Де Ниро, Джеръми Айрънс и Енио Мориконе, правят това едно покъртително емоционално преживяване. Ако не сте религиозен, изведнъж ви се прояснява наистина, точно защо не сте, а ако сте религиозен, накрая на филма се питате: в какво, по дяволите, вярвам аз?

Почти забравих, че със сигурност в много от другите си инкарнации съм религиозен, а в някои дори фундаменталист и фанатик. А може и да съм бил доминикански свещеник, измъчвал „неверници“ в името на Бог. Кой знае? Все пак не бива да губя тази перспектива, тази евентуалност на нещата. Важното е, че нося цялата мъдрост в себе си – на грешките, на мъките, които съм причинил и на мъките, които са ми причинявани. Всичко е запаметено в „мемори стика“...

Според някои хора дейността на Инквизицията може да бъде сравнявана с холокоста. Тя не е просто уникално по рода си световно зло, а сатанинско вдъхновение за тълпи от последвали инквизитори и мъчители, недостижими в бруталността и жестокостта си. Нацисткото Гестапо и тайните служби по света, особено в източния лагер, начело с КГБ, румънското „Секуритате“, ЦРУ, Макартизма, Червените пазачи на Мао, Саддам, Червените кхмери и в по-ново време изстъпленията и гаврите на американски войници с пленници в иракския затвор „Абу Гариб“, всички те са използвали техники, които оригинално са изобретени и усъвършенствани от Светата Църква на Терора. ЦРУ и СС без съмнение са изучавали старателно тези техники и методи от томове практически наръчници, строго охранявани в библиотеките на Ватикан. (Вероятно с основателна причина.) Инквизицията е усъвършенствала до виртуозност използването на всички видове изтезание – физическа и психологическа гавра, шантаж, унижение, тайни подмолни процедури, анонимни обвинения, шпиони и информатори, безкрайно преследване, безпочвени арести, незаконна конфискация на имоти. Това е вдъхновено от християнския канон. Такава е волята на Бог!

В книгата си „Behold a Pale Horse “ (задължително четиво за всеки интересуващ се от конспирации, тайни общества и извънземни) бившият офицер от военноморското разузнаване на САЩ, Бил Купър, пише за неизвестен, млад полски химик, някой си Карол Войтила, когото химическата компания „Фарбен“ назначила на работа в началото на 40-те години. Основната му дейност се състояла в продажбата на газ Цианид, „Циклон Б“ и Малатион на нацистите, за обгазяването на милиони евреи в Аушвиц, телата на които след това били изгаряни в специални фурни. След края на войната младежът основателно се страхувал за живота си. През 1946 г. той се присъединил към католическия орден и станал свещеник, за да избегне преследване и възмездие като сътрудник на нацистите. Покъсно през 1958 г. последвало ръкополагането му в епископ, всъщност най-младият полски епископ дотогава. През 1978 г., след мистериозната смърт на папа Йоан Павел I, екс-търговецът на Цианид, Карол Войтила, е избран за новият папа Йоан Павел II. Ако отворите която и да е биография на въпросната личност, няма да откриете подобни сведения. Съвсем накратко е споменато в официалната биография, че е работил в химическа фабрика.

Вероятно наистина просто е изпълнявал задълженията си като е ходил на работа във фабриката, както и всички, които са работили там и конспиративните автори, естествено, прекалено драматизират участието му. Но самата му понтификация е криминално лицемерие, разкриващо истинското лице на религиозния елит. През март 2000 г. той публично се извини (не за своето участие във войната, но) за порочността и злонамереността на Християнската религия. Религиозно лицемерие №3. Въпросният апел за прошка също трябвало да „опрости“ и „насилието в служба на истината“, твърде съмнителен и тревожен термин, често употребяван във връзка със Светата Инквизиция. Извинението прочетено от папа Йоан Павел II било резултат от усърдната работа на група от 30-ина теолози и учени, изучаващи свещените текстове. Да не би да си помислихте, че сам си е писал речите?! Опрощението е основната перверзия в католическия култ. Абсолютно е позволено да вършиш всякакви безобразия и престъпления (предимно педофилия и масов геноцид), при условие, че след това изповядаш греховете си.

Ако християнската религия може да се оприличи с подобна организация, най-близкото сравнение, което идва на ума, е италианската мафия. То тогава Католическата църква е Камората, а върховният й глава е Capo di tutti capi 1 и това във всеки случай не е папата... Алелуя!

ВЪТРЕШЕН КОСМОС ... или сбогом на маските

Юлиана Дончева