Прането без накисване е измама! Не се ли потопиш изцяло в живота, няма как да излезеш по-чист. Всичко, което ни обещават да стане по-бързо и по-лесно е отклоняване от пълноценното ни преживяване на времето в настоящата реалност.  Разбира се „Холивуд пере най-добре”, защото го прави по най-незабележимия начин. Продължително, от ранно детство чак го гроб. Внимателно, постепенно, не ни попарва, а бавно подгрява водата, докато дойде време и ни поднесе като блюдо на нечия вечеря в чест на някой висш чревоугодник.

Е, то стана кулинарно преживяване, но всъщност си е пране. Пране на мозъци уважаеми продукти върху трапезата. Защото не е приятно шницела ти в чинията да мърда, камо ли да мисли... Всички знаем, дори бутчетата стават по-жилави и както ни убеждават токсични, ако пилето е било на ясно с участта си в оня момент… сещате се кой точно момент.

Вече е ставало въпрос в предходни постинги истината като обективна такава няма как да се манипулира и контролира. На нея не и пука за домогванията до същността й, защото нищо външно не я променя. На нашите „ширини” обаче съществува само субективна истина, която грешно можем да наречем знания от една страна и дори лъжа от друга. Това може да се стори малко пресилено на съзнателно търсещите отговори и разбиране,  за случващото се наоколо и към всички участници в събитията и процеси, които наблюдаваме. В голямата им част нашето съзнание се съобразява с линейните модели, които умът ни предпочита, понеже така му е по-лесно. Какво имам предвид? В линеен модел нещата се опростяват до най-ниска база: истина, срещу нея антипод – лъжа. Двоичен модел, нищо повече. Ако сме странични наблюдатели: черно и бяло или единица и нула. Колко щеше да е лесно ако нещата стояха така, ама не би. Няма как да си останем странични наблюдатели, защото самото наблюдение ни прави участници и с това променлива в това уравнение. Казаното лесно можем да визуализираме със следния пример: линейното ни разбиране за истина – лъжа, лесно се прехвърля в шаблона: черно – бяло, нали? Дотук няма изненади, но нека направим една малка крачка навътре в модела и от наблюдатели станем участници, тоест по някакъв начин се обвържем с наблюдаваното. Ако преди това сме приели споразумението Истина = Светлина (бяло) = положително, а от другата страна както следва Лъжа = тъмнина (черно) = отрицателно, всичко си стои по местата до момента, в който Истината не се съотнесе до самите нас и не ни повлияе пряко. И какво се случва със споразумението, когато то се промени и истината вече не е „добрата новина” за нас, а се окаже едно пагубно събитие, което лично ни засяга, като нарушава устоите ни като отделни личности персонално, като група, общност и т.н. Тогава се използват изрази като „горчивата истина”, „жестоката истина” и прочее.

Това не нарушава все още поляритета „черно - бяло”, но променя основния модел и Истината вече не е равно светлина (бяло), а става тъмнина (черно). За нас положителното се е превърнало в отрицателно. Защо се е случило това и как да го проумеем? Единственият начин е като ревизираме модела. Първата стъпка е да премахнем заряда, който в горния модел придавахме на истината, като следствие от линейното опростяване на наблюдението. Получаваме Истина = неутрална. Тя вече няма да стои в единия край на схемата, а ще се разположи удобно в средата. Ще изчезнат ли полярностите обаче? Не! За съжаление не е толкова лесно да се отървем от тях. Те ще си останат докато познатата ни истина си остава Субективна. И какво получаваме? Неутралната истина в средата, около която гравитират две полярности на познатата ни субективна истина. Тези полярности аз наричам: заблуда и лъжа. Колко много си приличат и колко е лесно да се объркат една с друга? Да, но този модел ще работи и ще ни служи по-дълго време, докато стигнем ниво, на което да знаем как да го заменим. Това обаче няма да се случи сега и веднага. Трябва да се извърви път, който не е магистрала, не е кораб с надпис „НЮ ЕЙДЖ”, нито е религия, която разполага с правилните отговори на всичките ни въпроси. Пътят е самотен и индивидуален. Можеш ли да получиш помощ по пътя? Да, можеш! Можеш ли да окажеш помощ? Да, можеш! Можеш ли да откажеш? Да, защото ти решаваш кое е най-добро за теб! И сега като сме се запътили по този път какво ни се случва и какво да очакваме? Е, най-добре нищо да не очакваме! Защо ли? Защото очакването ни ще измени преживяването и ще го измести от центъра, където преди няколко изречения (или безброй еони) поставихме Неутралната истина.

А иначе ни се случват невероятни неща! Понеже няма как да се отделим от линейното мислене, дори когато притежаваме в съзнанието си разбирането, че то е опростено и примитивно. Все пак само с това разполагаме до този момент. Линейното мислене ни пречи да осъзнаем картината в цялост и ни кара да я разделим на отделни части, които да преживеем, анализираме и съберем в последствие отново.  Това представлява нашата субективна картина, субективна реалност и субективна истина. Фрагментация - с това разполагаме.  По-големи или по-малки детайли, по-малко или повече взаимовръзки между тях. Тези свързващи частици играят важна роля в събирането на фрагментите при подреждането на пъзела на субективното ни възприятие. С това разделихме фрагментите на две групи: факти и взаимовръзки, елементи и сили, които ги спояват в едно цяло. Понеже приемаме по някаква недоказана презумпция , че фактите са еднакви за всички (в нашия случай Пътешественици), изглежда разликите в крайния продукт ще се дължат на взаимовръзките. Иначе казано – интерпретацията на фактите. Тогава няма страшно, нали? Ами има! Не е толкова просто и пак 2+2 не е равно на 4, както си му е реда. Защо ли? За мое забавление? Е, не само ме забавлява! По-горе ви предупредих за опасността, която носят очакванията, нали? В този пример за фактите ще открием  и най-разпространеното измамно действие на очакванията, което в случая се проявява под формата на презумпция. Просто друга дума за същата беда. Нюанс, нищо повече.

Без да поставяме предварителни условия, нека видим как фактите достигат до нас. Понеже са фрагменти от неутралното ядро в зависимост от нашето съзнание те изминават по-кратък или по-дълъг път, преди да ги локализираме за собственото си възприятие. В зависимост от индивидуалното ни развитие пътят, който тези фрагменти изминават е различен за всеки от нас.  От тук идва и различното им проявление. Какво значи това? Примера, който ще дам, макар да не е коректен е разбираем и надявам се удачен. Мигновена светлина в небето придружена от силен звук. Мълния. Да, но за нас и човек от средните векове, фактът мълния е много различен, понеже ние имаме разбирането за електрическия заряд, а този средновековец се предполага, че го няма. Проста работа, един и същи факт при различните наблюдатели може да добие различни проявления. Сега за спояващите фрагменти - те съединяват всички елементи в картината, но изглежда разединяват нас в разбирането ни за случващото се. Не е парадокс, просто някой картини са много уродливи. Това е само констатация, а не оценка на чуждото мнение. Тези сили, с които свързваме елементите, откъде ги вземаме? Има лесен отговор. Ние ги сътворяваме, те са плод на нашите търсения и усилия да съберем цялата картина. Пасва с казаното дотук по отношение на фактите. Пасва, да! Но това пасване май го получихме с употребата на един гениален коефициент - У. Коефициента на удурдисване - У! Понеже наше творение са не само спойките но и самите фрагменти (факти), защото ние сме натрошили цялото, така че да го преглъщаме по-лесно. Това пак са все фрагменти на цялото, но по пътя си до нас фактите минават през препятствия, прегради и решетки за раздробяване, отново с едничката цел да ги преглътнем по-лесно.

Тук идва и наистина забавната част!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...