или Как да отрежем собствените си криле?

Най-лесния и разпространен у нас начин е като правим така, че да ни се вие постоянно свят. Това се постига елементарно – въртим се в кръг, гонейки собствената си опашка. За тези, които предпочитат да са конкретни, а и за всички останали ще поясня: Важна е посоката! Едните се въртят по часовниковата стрелка, останалите срещуположно. С това се постига и следния ефект – разделянето на въртящите се в две противопоставящи се групи. И този път освен глобално, имам предвид НАС българите в частност. Ето и какви резултати дава въртенето и различните посоки. Едната група, въртящи се да кажем условно (надясно) се превъзнасят по магистралите и всеки нов ЛОТ, а другата група им обяснява, че асфалт не се яде, като им разказва също и приказката за таралежа и слънцето. Ако човек спре да се върти и погледне спора отстрани ще види, че двете групи са прави без да си противоречат една на друга. Понеже не се търси общото, а точно обратното различията, този въпрос се превръща във фокус на противоречия.

Не трябва да си гениален, за да заключиш, че волски пътища и лунен пейзаж не стават за използване от автомобили, както че и времето да имаме съответната инфраструктура отдавна е настъпило. Също така не е нужно да си много по-умен от селския идиот, за да проумееш, че е нормално пътищата да ги има и да са си наред, а държавата на която се плащат данъци за това, просто да си върши работата, без да свири фанфари и гори фойерверки. Само пример – един от многото.

Ако спрем да си гоним опашките със сигурност ще разберем, че обществото не е това от което сме недоволни, а то е това, което определя приоритетите на „слугите на народа”. „Лесно е да се каже” – ще ми речете. – „Ама като инерцията е толкова голяма, как да не се въртим?” Прави сте! Няма как да е лесно! „Ако беше лесно – нямаше на нас да се падне!”

Сега, ако вземем да си цитираме народни мъдрости и поговорки – „отиде, та се не видя”. Право е и това, човек да го е страх от спирането на това въртене. Който го направи и се огледа ще му се завие свят. Нормално е! Естествено е!  Така ще стане, ще му се надигне нещо в стомаха, не само от въртенето след опашката си, но и защото светът пред очите му ще е като в центрофугата на пералня. Препоръчвам да се седне на земята, може и по-рязко, ако не ви държат краката. Това от своя страна ще даде смисъл на понятието „меки части”. Има опасност на някои мозъка им да се удари в стената на черепа, от което да загубят свяст, може и по-лошо да стане. На това му казват – заслужен отдих.

Но нека си го кажем направо – и да не спреш да се въртиш, пак ще ти прилошее! Можеш да го отлагаш, но не можеш да го избегнеш. Трябва да проумеем, че докато си се въртим в „българския казан”, светът наоколо ще е размазан и ще получаваме само информацията, която той изпраща до нас. Разбирай, както и каквото си реши. По законите за центробежната сила – ние връщаме обратно тази размазана информация под формата на „обществено мнение”. Обаче, така ли е? Възможно ли е да сме част от общество, което на никой не вярва, не харесва никой, задължително мрази съседите си, а и всички останали? На общество, което оправдава собствените си несполуки и грешки с фразата „българска работа”, може ли да му се препише някакво мнение, че и „обществено мнение”? Явно може, защото постоянно ни казват чрез медиите – „обществените нагласи са такива…”, „… сондирахме обществено мнение…”. Внушават ни се откровени нечистотии, които ние връщаме по описаният по-горе начин, като – обществено мнение. Какви нечистотии ли? Ами такива, например: да си патриот означава да знаеш, че всички останали етноси, народи и държави ти мислят най-лошото, даже и по-лошо…

Истината обаче е друга – нужно е да обичаш рода си и хората с които си един народ, като това не се отнася само погледнато назад в историята, а за сега и за в бъдеще. Последното -  бъдещето е най-важно за един родолюбец. Да се отбраняваш или да нападаш е толкова различно от това да обичаш, както е различно да рушиш от това да градиш.

Защо като народ, нямаме историческа личност, около която да сме се обединили? Защото докато се въртим, някой ни е внушил, че националните герои трябва да са непогрешими, не трябва да са от майка раждани! И същия този някой се е погрижил да ги „принизи” до живота (нивото) на всеки от майка роден. И целта е дала резултат: Всеки си има кривици, но българин на такива „човеци”, шапка няма да свали! Ето как се е родило и словосъчетанието „Горд българин” (демек – на никой шапка не сваля). „Ай ся, комшу?!” – „Млък, че пак та намразих!” - (позната картинка, де). Обаче да се гордееш с рода си е напълно различно от това да се гордееш със себе си, още по-малко докато се въртиш в казана на собствените си комплекси. Сега да не отварям тема за това, че българина е от „робски народ”, защото ако го мислех и дума нямаше да напиша, което не би попречило на уважаемия читател да ме заплюе в лицето (както си му е ред) и зад гърба (както се прави обикновено).

Та само ще кажа : Спри да се въртиш като дервиш, любезни съотечественико. Наистина няма друг народ, който да обобщава за себе си според НЕГАТИВНИТЕ си черти и опит. Руснака като  напълни памперса не му вика на това събитие – „руска работа”, което се отнася и за англичанина, за немеца, за сърбина и т.н. Изредете си ги сами, че на мен не ми е за тях думата. Ама за да им се посмеем, ето един пример от родината на Чърчил (отвесно 6 букви – не е Албания!):

"Машини по-тежки от въздуха никога няма да могат да летят"- Лорд Келвин, 1895 г.

Е, това „никога”, дошло след само няколко години, но автора си е част и гордост от историята на дадената държава с 6 букви, при това съвсем заслужено.

Как е при нас? Тука е така: „Българина победи!”, „Хасковлията отпадна от надпреварата…”. Знам, че се сетихте за Григор Димитров – и аз за него ви дадох пример де. Да се разберем, на една вълна сме, в един батак! Само дето аз като си гледам кривиците, последно ми идва на ум да съм горд. За разлика от общественото мнение на „гордия българин”, аз не се чувствам част от обречен на изчезване народ. Боли ме, че децата на този народ пишат граТ с „Т” (което не е правилно), а иначе английският им е супер як (писмено и говоримо). Не, че аз съм някакъв експерт в английския, но Гуглето ми го превежда екстра** от людския* за мен език.

*Люде си е българска дума за хора, а не идва от братското – Людоед.

** Екстра е думата за ЯКО от 40-те години на миналия век, по-късно заменено от „готин” и т.н.

За тези, които искат вече да прочетат нещо героично за българите, нещо, което да ни отличава от всички останали, обявявам:

Българите сме с НАЙ-висок коефициент на агресивност – срещу собствения си род и самите себе си! Ще кажете: „Ти сега, какво направи?”

Казвам ви, не сме по-различни от останалите народи, само трябва да спрем да се въртим. В пералнята за промиване на мозъци сме заедно с всички други народи (знайни и незнайни), защо само ние се намерихме да си намразим семето заради това? Сега ако питате: „Като много знаеш, какво предлагаш?”

Пишете и четете блогове например, само че с едно малко условие: Не какво мразим и от какво да се пазим, а какво ОБИЧАМЕ. Това е голямата тайна – да сложим обичането пред всичко останало. Да започнем от близките си и да продължим като народ.